При близо половината от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им. Това показват данните на „Образование и заетост 2025″ – индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката на Института за пазарна икономика.
Изследването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез създадения Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката се измерва съотношението между планирания прием на ученици по професионални паралелки и разпределението на заетостта на хора с придобита професионална квалификация в различни сектори. Индексът се изчислява по скала от 0 до 100 точки, където по-високите стойности означават по-добро съвпадение.
Изследването обхваща випуск от близо 22 000 ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избраните шест сектора: „Селско, горско и рибно стопанство“, „Преработваща промишленост“, „Строителство“, „Транспорт, складиране и пощи“, „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“. Резултатите от индекса показват, че вероятно 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили, ако структурата на икономиката се запази подобна през следващите пет години.
Стойността на индекса намалява леко през последните години. Причината за това се крие основно в разширения прием в професии за ИКТ сектора. Въпреки че това прави несъответствието още по-високо, тази трансформация не е непременно и изцяло негативна в дългосрочен план, се казва в анализа към проучването.
Данните сочат голям дял на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в хотелиерството и ресторантьорството).
Учащите за придобиване на професионална квалификация представляват около половината от всички, а ежегодно професионално образование завършват около 20 000 ученици – около 1/3 от всички в страната. Завършилите професионално образование представляват 1/3 от работната сила сред населението на възраст 15-64 г., а коефициентът на икономическата им активност през 2024 г. е 82,2% (при 74,0% в страната).
Анализът стига до извода, че системата на професионалното образование често е по-склонна да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса. Оттам идва и необходимостта от реформи в няколко направления:
По-широко отраслово образование: вместо силно специализирани паралелки – обучение, което развива езикови, математически и технологични умения.
Развитие на дуалното обучение: учене чрез работа още в гимназиален етап увеличава вероятността за успешна реализация.
Професионално ориентиране: информираният избор на специалност е ключов за съответствие с реалните възможности.
Възможност за трансфер между специалности: учениците трябва да могат да променят посоката си в движение, ако пазарът го налага.
Повишаване на трудовата мобилност: нужни са усилия за насърчаване на готовността за миграция в търсене на работа, тъй като липсата на мобилност засилва регионалните несъответствия.
Регулярните проучвания на потребностите от работна сила на Агенция на заетостта показва, че езиковата грамотност е най-голямата пречка за работодателите – голям дял от фирмите сочат общуването на роден език като най-важна ключова компетентност за персонала в своята организация. Това означава, че както общото, така и професионалното образование трябва да гарантират достатъчно ниво на езикова грамотност на роден език.
