Неумение за работа с текст и литературен анализ, проблеми с правописната норма отчетоха на онлайн среща преподаватели по предмета след провеждане на входните равнища

Възлагане на индивидуална домашна работа, разнообразяване на методическите похвати – мозъчна атака, мисловни карти и обърната класна стая, използване на електронни ресурси и провеждане на пробни изпити по формата на НВО.

Това са част от мерките, които бяха набелязани днес на онлайн среща на преподаватели по български език и литература, организирана от Регионалното управление на образованието. Експертът Георги Делов представи анализ на резултатите от проведените входни равнища по предмета на база на подадените от учителите данни. Най-често срещаните дефицити в прогимназиален етап са свързани с неумението за работа с текст – разбиране и извличане на информация, оценка и разсъждение. Гимназистите изпитват трудности при правописа на сложни думи, пунктуацията в простото и сложното изречение, не могат да изграждат текст и да правят литературен анализ по утвърден алгоритъм. Друг проблем е неумението да правят аналогии с изучавани и неизучавани литературни творби, както и с културно-исторически факти и събития.

Преподавателите са категорични, че са нужни повече часове за затвърждаване на знанията, използване на ИКТ с цел по-добра визуализация, задачи за редактиране на текстове, интердисциплинарни уроци и проектно-базирано обучение.

Що се отнася до набелязаните мерки извън учебните часове, учителите предвиждат персонални консултации, инициативи за насърчаване на четенето, групова работа по езиков или литературен проблем „в облака“ или присъствено по системата „връстници помагат на връстници“, извънкласни клубове по интереси, провеждане на състезания, работа със семействата.

ОУ „Панайот Волов“: Адаптиране на учебното съдържание спрямо потребностите на учениците

Дефицитите на учениците от прогимназиален етап в ОУ „Панайот Волов“ са сходни, отчита преподавателят по български език и литература Марияна Ангелова. Училището обучава деца от подготвителна група до 7 клас, които се самоопределят като турци или роми.

Пропуските при 5-класниците: бавно и затруднено четене, неразбиране на прочетеното, неумение за четливо писане и за определяне частите на речта. Учениците в 6 клас имат трудности при определяне жанра на текста, не разбират миналите времена, трудно разпознават второстепенните части. Седмокласниците не умеят да извличат информация от текст и да определят вида му, затрудняват се да разпознават думи и изрази с преносно значение, видовете местоимения, не познават съдържанието на литературните произведения и не могат да пишат съчинения.

Според Ангелова липсата на база, която да е основа за натрупване на последващи знания и умения, е причина за дефицитите. По думите й трябва да се отчете фактът, че децата в начален етап не повтарят класа. За да се справят с проблемите, тя и колегите й адаптират учебното съдържание според потребностите на учениците, поставят ги в активна позиция, повтарят основните пропуски, включват електронни ресурси, видеофилми, осигуряват обща подкрепа. Поощрението е задължителна част от работата им, така че всяко дете получава похвала за всяка малка стъпка. Писмените изпитвания се правели по формата на НВО, за да свикнат с него и да не се стресират в 7 клас.

„За учениците проблем няма, а родителите смятат, че дефицитите не са тяхна отговорност, така че ние сме тези, които търсим работещата формула“, казва Ангелова, която е с 34-годишен стаж в училището и ръководи театрална трупа в помощ на часовете си по български и литература.

ОУ „Никола Вапцаров“ – Асеновград: Включване на изоставащите в групи за взаимопомощ

Изводите от проведеното входно ниво на 5-класниците са неумение да дават смислени отговори, да правят разлика между мъжки, женски и среден род, да разбират прочетеното. 6-класниците не могат да определят жанровите характеристики на изучаваните творби, не спазват книжовните и езикови норми, не могат да откриват и редактират грешки, нито да извличат информация от текст. Резултатите от входящите тестове на 7-класниците показват липса на знания за формулиране на теза, трудности при четене и преразказ на произведение, неумение за правилна употреба на глаголните времена.

Като мерки, които учителите по предмета набелязват, са включване на изоставащите в групи за взаимопомощ, задаване на различни по степен на трудност индивидуални задачи, поощряване на положителните изяви с похвали в бележника и пред родителите.

„Драматичният ръст на миграцията, големият брой отсъствия по уважителни и неуважителни причини, незаинтересованите и неактивни родители, негативното отношение към училището и липсата на мотивация за учене са проблемите, пред които ежедневно сме изправени“, обобщава преподавателят Ани Цветкова.

ОУ „Васил Левски“ – Пловдив: Знаят теорията, не могат да я приложат на практика 

Преподавателят Илиян Карабойчев представи обобщени резултати от проведените входящи тестове набелязвайки дефицитите. В 5 клас – трудности при определяне на глаголното време, класифициране на думите като части на речта, извличане на информация за езикови и литературни факти от художествен текст, трудности при отговор на въпрос, касаещ проблем в литературното произведение. В 6 клас учениците се затруднявали при определянето на отделните видове текст – описание, повествование и разсъждение, разпознаване на изменяеми и неизменяеми части на речта.

„Знаят теорията, а на практика се затрудняват. Седмокласниците изпитват трудности при работа с непознат текст, затова сред мерките, които сме набелязали, са индивидуална работа с учениците с пропуски, допълнителни задачи за създаване на преразказ върху непознат текст, повече работа с електронни източници на информация“, каза Карабойчев.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.