Участниците от секцията по ономастика на Паисиевите четения в ПУ.

Родител обаче се преименува от Ангел Марков на Ангело Маркони, сочи изследване на доц. Катя Исса от УАСГ, работила и като учител в Сидни

Участниците от секцията по ономастика на Паисиевите четения в ПУ.

Имената на австралийските българчета съвпадат с най-предпочитаните у нас, но родителите на някои от децата се преименуват, за да не разпознаят произхода им. Това показва изследването на доц. Катя Исса от Центъра по приложна лингвистика към Университета за архитектура, стоителство и геодезия, представено на Международната конференция „Паисиеви четения в ПУ”. Исса проучвала деца между 7 и 15 години, които всъщност били нейните ученици от българското училище в Сидни, където работила за известно време през 2016 година.

„Глобализацията най-тежко се отразява на емигрантите. Очакванията ми, че родителите в Сидни ще избират австралийски имена, не се оправдаха. Това в никакъв случай обаче не означава проява на закъснял патриотизъм”, уточнява Катя Исса. На въпроса й защо избират т.нар. немаркирани имена, родителите отговаряли, че така няма да им се налага да изпадат в неприятни ситуации, нито да бъдат критикуват от общественото мнение. Най-често те кръщавали децата си Виктор, Александър, Кристиян и Мартин. Подобно на едни от най-предпочитаните мъжки имена и у нас. Сред често срещаните женски са Изабела, Лили и Мишел. Малцина били родителите, които държат на българското име и наричат синовете си Димитър. Като демонстрация на патриотизъм доц. Исса тълкува решението на семейство да кръсти детето си Тервел, тъй като едва ли някой в Австралия ще го асоциира с името на българския хан.

„В Австралия живеят 200 етноса. Докато изследвах собствените имена на родените там българчета, говорих с много хора и на въпрос защо са избрали Емили или Мелани, те изтъкват като довод, че дори да заложат на българско, детето само щяло да си го смени, когато стане на 15. Един симпатичен и добре говорещ български Спас, не престана да ми се представя като Сам, защото всички му казват така”, коментира доцентката.

Тя обаче приела изключително болезнено факта, че родител променя собственото и фамилното си име от Ангел Марков на Ангело Маркони. С едничката цел да го помислят за италианец. Според езиковедката обаче за австралийците било все едно дали е българин или италианец, този акт на нашенеца просто издавал комплекса му. Преименуваните безцеремонно отговаряли, че си слагат други имена, за да не ги разпознават, да не ни търсят други българи, да не ги излагат или да им „висят на главата” за услуги.

След предпоследното преброяване от 2011 година официалните данни за българите в Австралия са, че броят им е 2915. Според нашето посолството те са 12 000, но доц. Исса твърди, че надхвърлят 20 000. При получаване на австралийски паспорт липсвало задължителното изискване да отбележиш произход. Тя се натъкнала абсурда родени в България на произход пишат „австралийски”.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.