Из душевните терзания на Божидара Илиева – загрижен учител и родител, който прекара COVID и не е антиваксър
От няколко дни не се побирам в кожата си.
Имам чувството, че живея в три паралелни реалности.
Първата реалност е тази на Covid-19.
Оранжеви, червени, тъмно червени зони, болни, ваксинирани…
Втората реалност е ПАРТИ реалност.
Фестивал на чушката, на киселото мляко, Капана Фест, празник на град Пловдив, събори и разни подобни.
Струва ми се, че тази е най-близка до живота преди COVID.
Третата реалност е между двете предходни (Болната реалност).
Тази, в която родители, ученици и учители се чудим как ще започне и ще премине тази учебна година.
(Знам, че локдауните са пагубни и за малкия бизнес, но всеки се бори да спаси своята лодка от потъване.)
Това разтрояване ме напряга и се стремя да обединя всички тези реалности в една, но тогава изникват стотици въпроси:
Как се опитваме да намалим заболелите, а организираме и позволяваме да се организират мероприятия, които ще съберат хиляди хора?
Как ще се проконтролира присъствието на феновете на концерта на Подуене блус бенд и Васко Кръпката (да са живи и здрави хората и да имат работа), за да спазим мерките? (Концертът е част от програмата за празника на града ни, който аз много обичам, както и всички български традиции.)
Колко хора ще посетят актуалните 307 фестивала?
Посетихме родното Черноморие и това лято и там ресторантите работиха на 150%, а не на 50%.
Личен извод: Мерките за опазване на здравето в момента ги минаваме на теория, а от 15 септември започва практиката.
Разбирам ресторантьорите, търговците, хотелиерите, хората, които са посетили и ще посетят голяма част от събития организирани това лято (и аз влизам в това число), защото животът тече и всички ние търсим препитание, преживявания, развитие, начини за социализация и комуникация. (нормалност)
Някак обаче не разбирам, защо това може да се отрази с отрицателен знак на нашите деца.
Защо точно това, което ние търсим може да бъде отнето от децата ни?
(В този филм вече сме участвали и се справихме отлично.)
Как няколко дни преди началото на учебната година не е опасност да се провеждат събития, които няма как да се контролират, но е много опасно и рисковано за здравето на децата да чуят първия звънец в двора на училището и да влязат в класните стаи (контролирана среда)?
“Не е луд тоя дето яде баницата, а тоя дето му я дава…”
Не я искам тази баница!
Стига сте ме изкушавали!
Аз мога да се забавлявам и социализирам в планината, на някоя от стотиците еко пътека, на плажа, в парка, в магазина, не ги искам Вашите изкушения!
Искам децата да ходят на училище, защото това е техния втори дом.
ВТОРИ ДОМ!
Мястото, където учат, развиват умения и компетентности и общуват, където биват обичани, пазени и обгрижвани като рохки яйца.
Моля, оставете децата в училище!
