Осмокласниците Велислав Борисов и Катерина Прончева издирват, описват и систематизират създадени от енциклопедиста думи
Изследване за енциклопедиста Иван Богоров и изграждането на новобългарския книжовен език донесе първа награда на осмокласници от Математическата гимназия. Проектът на Велислав Борисов и Катерина Прончева бе представен успешно на седмата сесия на Ученическия институт на БАН, която се проведе онлайн и на която бяха представени 68 проекта от 20 града на страната. В секция “Хуманитарни и обществени науки” той спечели призово място. Научен ръководител на проекта е Невена Ичевска, преподавател по български в МГ “Акад.К.Попов”, а научен консултант е проф.д-р Диана Благоева от Института по български език при БАН.
Разработката за Иван Богоров е направена в рамките на съвместния проект на МОН и БАН “ОБразование с наука”, чрез който беше финансирана работата на 15 малки учебно-изследователски общности. Колективът на МГ бе избран измежду 80 кандидати. В края на проекта изследването бе представено в БАН, където получи много висока оценка, а сега бе успешно защитено на сесията на Учи БАН, в която Велислав и Катерин участват за трета поредна година. Научната сесия е включена в Националния календар за изяви по интереси на МОН.
Разработката
Велислав и Катерина издириха, описаха и систематизираха 540 думи, създадени от Богоров. В продължение на няколко месеца те сканират голяма част от основните му трудове – ценни и редки издания, нужни за проекта.
„Започнахме да четем и да вадим интересни думи, създадени от Богоров, каквато е „достойник”, например. Сравнявахме ги с речника на Найден Геров, за да не би да се окажат диалекти. Разделихме ги тематично и като части на речта. Научихме много любопитни факти за Богоров, за това как е бил възприеман от своите съвременници”, обяснява Ичевска.
Освен, че създава първите български вестници, първата сбирка от народни умотворения, първата обширна “География на България”, първия сборник с български фолклор, той е автор е и на първата граматика на говорим народен език, на първия издаден художествен пътепис у нас. Богоров първи прави превод на романа „Робинзон Крузо“ и създава първия френско-български и българо-френски речник.
Най-запомнящото се в личността на д-р Иван Богоров е инициативността и непримиримостта му да запази българския език в най-чистия му вид, обясняват младите изследователи. Като пример посочват предложенията му за български варианти на думата „кибрит” – „драсни-пални клечица“, на поща – „сновалка“, на билярд – „тикнеж-чукнеж“, на история – „бивалици“. Учениците се натъкнали на любопитни думи от книгата „Селски лекар”, в която Богоров правил описание на болестите и давал съвети за хигиената.
Въпреки забавните примери, много от думите, които днес ползваме, са дело на Иван Боговор – пратеник, бележка, чакалня, дейност, обноски, вестник, уточнява ученическият екип.
Това е поредният изследователски, проект, по който работят Велислав и Катерина под ръководството на Невена Ичевска. За петата сесия на Ученическия институт на БАН те съставиха мини речник на фразеологични словосъчетания, свързани с части от човешкото тяло.
