Осмокласниците Велислав Борисов и Катерина Прончева издирват, описват и систематизират създадени от енциклопедиста думи

Изследване за енциклопедиста Иван Богоров и изграждането на новобългарския книжовен език донесе първа награда на осмокласници от Математическата гимназия. Проектът на Велислав Борисов и Катерина Прончева бе представен успешно на седмата сесия на Ученическия институт на БАН, която се проведе онлайн и на която бяха представени 68 проекта от 20 града на страната. В секция “Хуманитарни и обществени науки” той спечели призово място. Научен ръководител на проекта е Невена Ичевска, преподавател по български в МГ “Акад.К.Попов”, а научен консултант е проф.д-р Диана Благоева от Института по български език при БАН.

Разработката за Иван Богоров е направена в рамките на съвместния проект на МОН и БАН “ОБразование с наука”, чрез който беше финансирана работата на 15 малки учебно-изследователски общности. Колективът на МГ бе избран измежду 80 кандидати. В края на проекта изследването бе представено в БАН, където получи много висока оценка, а сега бе успешно защитено на сесията на Учи БАН, в която Велислав и Катерин участват за трета поредна година. Научната сесия е включена в Националния календар за изяви по интереси на МОН.

Разработката

Велислав и Катерина издириха, описаха и систематизираха 540 думи, създадени от Богоров. В продължение на няколко месеца те сканират голяма част от основните му трудове – ценни и редки издания, нужни за проекта.

„Започнахме да четем и да вадим интересни думи, създадени от Богоров, каквато е „достойник”, например. Сравнявахме ги с речника на Найден Геров, за да не би да се окажат диалекти. Разделихме ги тематично и като части на речта. Научихме много любопитни факти за Богоров, за това как е бил възприеман от своите съвременници”, обяснява Ичевска.

Освен, че създава първите български вестници, първата сбирка от народни умотворения, първата обширна  “География на България”, първия сборник с български фолклор, той е автор е и на първата граматика на говорим народен език, на първия издаден художествен пътепис у нас. Богоров първи прави превод на романа „Робинзон Крузо“ и създава първия френско-български и българо-френски речник.

Най-запомнящото се в личността на д-р Иван Богоров е инициативността и непримиримостта му да запази българския език в най-чистия му вид, обясняват младите изследователи. Като пример посочват предложенията му за български варианти на думата „кибрит” – „драсни-пални клечица“, на поща – „сновалка“, на билярд – „тикнеж-чукнеж“, на история – „бивалици“. Учениците се натъкнали на любопитни думи от книгата „Селски лекар”, в която Богоров правил описание на болестите и давал съвети за хигиената.

Въпреки забавните примери, много от думите, които днес ползваме, са дело на Иван Боговор – пратеник, бележка, чакалня, дейност, обноски, вестник, уточнява ученическият екип.

Това е поредният изследователски, проект, по който работят Велислав и Катерина под ръководството на Невена Ичевска. За петата сесия на Ученическия институт на БАН те съставиха мини речник на фразеологични словосъчетания, свързани с части от човешкото тяло.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.