Експозицията се открива утре в Народната библиотека и е посветена на 170-годишнината от рождението на Иван Вазов
Каква е творческата история на най-четената българска книга, кои са прототипите на героите и други любопитни факти около романа „Под игото“ представя изложбата в НБ „Иван Вазов“, която ще бъде открита утре.
Експозицията е създадена от къща музей „Иван Вазов“ в Сопот по повод 125-годишнината от написването на творбата и е предоставена на библиотеката. Тя съдържа 15 табла, които проследяват пътя на първия български роман, който започва през 1887 година в Одеса. Там Вазов нахвърля първите щрихи, докато е в изгнание. Желанието му е да създаде роман, подобен на „Клетниците“ на Виктор Юго. Самият той признава, че първата сцена с появата на Бойчо Огнянов в дома на чорбаджи Марко е изцяло повлияна от сцената в романа на Юго, когато Жан Валжан нахълтва в дома на свещеника Шарл-Франсоа-Биенвеню Мирел.
В изложбата ще бъдат представени и различните издания на „Под игото“. Първото издание на романа се появява на страниците на сборника „Наука и книжнина“, който по това време се издава от Министерството на просвещението. Но след това Вазов продължава да работи, докато се стигне до подписването на договора с издателя Тодор Чипев и появата на първото самостоятелно издание. В договора, подписан на 11 април 1894 година, се уточнява, че бъдещото издание ще бъде отпечатано на луксозна хартия в трихиляден тираж с 25 илюстрации. Определени са и 25 авторски екземпляра.
На 16 юли 1894 година романът излиза, съпроводен от реклама във вестниците: „Излезе от печат новата книга на г-н Вазов. „Под игото. Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението. В три части. С 25 илюстрации в текста. Изработени от Пиотровски, Обербауера, Митова и Мърквичка“.
Романът става културен феномен, но още преди появата на първото му самостоятелно издание на български език, „Под игото“ излиза на английски. По-късно романът е преведен на още над 60 езика, включително на японски и китайски. Така той достига до френския художник Жак Наре, чийто комикс е публикуван във френския вестник „Л’’Юманите“ през 1969 година. Русенецът Орлин Неделчев събира всички 135 епизода от комикса му и със собствени средства подготвя българско издание.
Изложбата е по повод 170 години от рождението на Патриарха на българската литература. Времето от 1880 до 1886 г. той прекарва в Пловдив. Това е един от най-активните и силни негови периоди – депутат е в Областното народно събрание на Източна Румелия, председател е на Пловдивското научно книжовно дружество, издава списание „Наука“, заедно с Константин Величков редактират вестник „Народний глас“, издават първото чисто литературно списание „Зора“ и книгата „Българска христоматия“, чрез която запознават читателите със сто наши и чужди автори. В Пловдив Вазов пише „Епопея на забравените“, „Немили-недраги“, „Чичовци“, стихотворенията „Българският език“, „Новото гробище на Сливница“, разказът „Иде ли?“. Неслучайно Народната библиотека в Пловдив носи неговото име.
