Експозицията се открива утре в Народната библиотека и е посветена на 170-годишнината от рождението на Иван Вазов

Каква е творческата история на най-четената българска книга, кои са прототипите на героите и други любопитни факти около романа „Под игото“ представя изложбата в НБ „Иван Вазов“, която ще бъде открита утре.

Експозицията е създадена от къща музей „Иван Вазов“ в Сопот по повод 125-годишнината от написването на творбата и е предоставена на библиотеката. Тя съдържа 15 табла, които проследяват пътя на първия български роман, който започва през 1887 година в Одеса. Там Вазов нахвърля първите щрихи, докато е в изгнание. Желанието му е да създаде роман, подобен на „Клетниците“ на Виктор Юго. Самият той признава, че първата сцена с появата на Бойчо Огнянов в дома на чорбаджи Марко е изцяло повлияна от сцената в романа на Юго, когато Жан Валжан нахълтва в дома на свещеника Шарл-Франсоа-Биенвеню Мирел.

В изложбата ще бъдат представени и различните издания на „Под игото“. Първото издание на романа се появява на страниците на сборника „Наука и книжнина“, който по това време се издава от Министерството на просвещението. Но след това Вазов продължава да работи, докато се стигне до подписването на договора с издателя Тодор Чипев и появата на първото самостоятелно издание. В договора, подписан на 11 април 1894 година, се уточнява, че бъдещото издание ще бъде отпечатано на луксозна хартия в трихиляден тираж с 25 илюстрации. Определени са и 25 авторски екземпляра.

На 16 юли 1894 година романът излиза, съпроводен от реклама във вестниците: „Излезе от печат новата книга на г-н Вазов. „Под игото. Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението. В три части. С 25 илюстрации в текста. Изработени от Пиотровски, Обербауера, Митова и Мърквичка“.

Романът става културен феномен, но още преди появата на първото му самостоятелно издание на български език, „Под игото“ излиза на английски. По-късно романът е преведен на още над 60 езика, включително на японски и китайски. Така той достига до френския художник Жак Наре, чийто комикс е публикуван във френския вестник „Л’’Юманите“ през 1969 година. Русенецът Орлин Неделчев събира всички 135 епизода от комикса му и със собствени средства подготвя българско издание.

Изложбата е по повод 170 години от рождението на Патриарха на българската литература. Времето от 1880 до 1886 г. той прекарва в Пловдив. Това е  един от най-активните и силни негови периоди – депутат е в Областното народно събрание на Източна Румелия, председател е  на Пловдивското научно книжовно дружество, издава списание „Наука“, заедно с Константин Величков редактират вестник „Народний глас“, издават първото чисто литературно списание „Зора“ и книгата „Българска христоматия“, чрез която запознават читателите със сто наши и чужди автори.  В Пловдив Вазов пише „Епопея на забравените“, „Немили-недраги“, „Чичовци“, стихотворенията „Българският език“, „Новото гробище на Сливница“, разказът „Иде ли?“. Неслучайно Народната библиотека в Пловдив носи неговото име.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.