Според народната медицина жизнената сила на човека се крие в снагата, а в косата е закодирана неговата съдба. Когато лекували епилепсия, старите българи поставяли кичур в издълбана предварително дупка в ствола на дърво, запушвали я с восък и се надявали, че тя ще остане там. Чрез кръвопускане пък са се облекчавали главоболие, треска, ухапване от змия. Нашите предци са вярвали, че сърцето влияе на чувствата и поведението на човека. Оттам и поговорката „Весело сърце къделя преде“. За добро зрение също са се извършвали обредни практики, но на определени празници от календара.
Тези и други тайни, практики и вярвания от миналото могат да се видят на изложбата „В името на живота“, организирана от Департамента по езиково и специализирано обучение на Медицински университет – Пловдив и Регионалния етнографски музей. Тя представя богатството на традиционните лечебни практики, предавани от поколение на поколение, свързани със съхраняването и опазването на здравето и живота на хората. Експозицията включва десет пана и оригинални експонати от фонда на музея, както и стари книги, посветени на билколечението.
Едно от таблата в експозицията разказва за болестите. Според традиционните представи те живеят накрай света и се явяват като демонични същества, които са изпратени най-вече от Бога, за да накажат хората за извършените от тях грехове. Общият им брой не е установен – те са 7, 12, 77 и половина. Половинката болест е най-опасна, защото за нея няма лечение. Когато се прибави към някое друго заболяване, тя утежнява цялостното състояние на човек. Болестите, от които са се притеснявали най-много хората в миналото, са шарката (сипаницата), която са оприличавали на три сестри – те били весели и благоразположени, особено към децата, при които болестта преминавала леко, но когото се разлютявали, отивали при възрастните. Чумата е другата болест, от която много са се притеснявали – представяли си я като жена с дълги несресани коси, с костеливи ръце и големи нокти, носела в себе си тефтер – ако човек е записан в него, той непременно ще умре. Чумата удряла жертвите си със стрели или пък им отсичала главите с коса и за да я омилостивят, стопанките вечер приготвяли пълно с вода корито, слагали сапун до него, хума, за да може, когато дойде с невръстното си дете в ръце, да го изкъпе и да е по-милостива към хората, разказва гл. ас. Биляна Попова от Етнографския музей.
Всички вътрешни болести са определяли най-вече като настинка, която лекували чрез затопляне с горещи тухли, натриване с мас или овча лой. Налагали са гърдите на хората с непрана вълна, когато се съмнявали за пневмония. Високата температура, наричана „огин“, смъквали като мажели болния с винен оцет или го завивали в мокро платно. На страдащите от главоболие препоръчвали да се пуска кръв с пиявици през пролетта и есента. Жълтеница са лекували само опитните лечители – правили разрез с бръснач под езика, в горния край на ушите и междувеждието, като са вярвали, че така изтича лошата кръв и той оздравява. При заболявания, като дифтерит, са правели компреси с ракия и карали пострадалия да вдишва през носа пара от лайка.
Хлябът, освен свещен символ, имал и лечебна сила и можел да опази хората от зло, магии и болести, разказва още Биляна Попова. При епидемии се месел специален хляб, който хората оставяли на прага на къщата или на кръстопът, вярвайки, че така ще изгонят болестта. Прясна пита без квас се е месила против шарка. Освен това с хляб се е и баело срещу уплах. Правили се 9 топчета с големината на орех. Докато ги оформя, баячката изричала тайни слова, за да излекува човека, след това ги поставяла в жаравата да се изпекат, а остатъка от тестото слагала в специална зелена паница с предварително баяна вода и от тази отвара болният трябвало да пие три пъти. Останалата течност се изливала на чисто място – под плодно дръвче или под трендафил.
Старите българи вярвали, че болестите са същества, обитаващи други светове, които вредят не само на тялото, но и на душата. След като покоси човека, болестта му отнема силата, затова се търсели начини за бързо и успешно излекуване чрез различни практики за защита и пречистване на духа и тялото. Прибягвало се е до помощта на лечители, билкари, знахари и чакръкчии, отправяли се молитви към светците св. Харалампий, св. Варвара и св. Пантелеймон, а също така се извършвали ритуали за изгонване и обезвреждане на зли духове.
В изложбата е представен обичаят „Калушари“, изпълняван в седмицата след Петдесетница – т.нар. Русалийска седмица, когато, според вярванията, се появяват демонични същества – „русалии“. За да излекуват болните от самодивска или русалийска болест, дружини от физически и духовно силни мъже обикаляли селата. Всеки от тях носел гега, направена от здрава дървесина като леска или дрян, а калпаците им били закичени с пелин. Начело стоял ватафинът. При обичая се използвало зелено гърне, пълно с вода и покрито с бяла кърпа. Постилала се нова черга, върху която лягал болният, а около него калушарите започвали да танцуват вихрени танци под звуците на тъпан или кавал. В момента на най-силна екзалтация ватафинът разбивал гърнето със своята гега, водата се разливала, опръсквала болния и той оздравявал.
Когато човек се излекувал от дадена болест, е имало традиция да се изработват фигурки – вотиви, от метал или сребро, които са оставяли при иконите. Те са свързани с мястото, където е била болежката.
