Да погледнем с други очи на живеенето си – дали е истинско, надличностно, призова в словото си по повод 145-годишнината от гибелта на Левски литературният критик и историк доц. Владимир Янев

„Предан, предаден, обичан, Апостола, който не знае, че Ботев ще го нарече така, че Каравелов ще го определи като първи български светия, се изповядва пред отец Тодор Митов и казва: „Каквото съм направил, в полза роду е“. Тези последни думи трагически допълват общоизвестното: „Ако спечеля, печеля за цял народ – ао загубя, губя само себе си“. Погубен, той не изгуби себе си. Извисен на бесилото, той извисява българското. Оплакан от Ботев, Левски с шепота на духа си заглушава злата песен на зимата, вдъхва мощ на Вазов, за да създаде своята шеметна ода“.

Така започна словото на литературния историк и критик от Пловдивския университет доц. Владимир Янев по повод 145-годишнината от гибелта на Апостола на свободата. С церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Васил Левски бе отбелязана 145-гтодишнината от обесването му. Пред паметника на централната алея на Бунарджика се събраха представители на местната власт, образователни институции, политически и обществени организации, армията, църквата, граждани.  В церемонията по традиция  участваха почетна рота, военен духов оркестъ,  членове на Общински комитет „Васил Левски” и Комитет „Родолюбие”.

„Днес се прекламяме пред подвига на този велик в естествеността и храборостта си човек, сякаш за да се пречистим от дребнавото, егоистичното, самодоволното у себе си. И да погледнем с други очи на живеенето си – дали е истинско, надличностно, защото човек не е сам за себе си, той има мисия, надхвърляща пресметливата прагматика, тласкаща извън тясната килия на еднообразното съществуване“, призова доц. Янев.

Той припомни трактовката на литературния историк Боян Пенев, според когото Паисий превръща роба в българин, а Софроний превръща българина в гражданин. И в този дух добави, че гражданинът Левски се самопревръща в държавник. Чието бродене не е из рая, а сред раята, а неговите комитети са израз на държавосътворяващ дух, на обич  към отечеството, на отговорност към бъдещата свята и чиста република.

„Левски е държавник без държава. Пагубно ще е, ако държавата, създадена от личности като Левски и големите революционери от неговата епоха, остане без държавници… Аз продължавам да виждам Левски и Ботев във ветрената мелница, ветрогони, възбудили ветровете „за бунт, за борба, кат за една ближна, обща веселба“. Който скача до лъвското си име, няма да прескочи бесилото. Който пише елегии, лесно ще бъде открит от куршума. Това го е знаела ветрената мелница, която за пръв път е видяла двама донкихотовци. И си припомняш: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“. И онези простички думи: „Аз, Васил Лъвский, в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турски и никакъв роб, същото да гледам и на милий род“, каза още в словото си Владимир Янев.

И завърши с цитат от  поета Иван Цанев:

Всяка история лее куршуми,

вдига бесилки всяка история,

 за да направи големите думи

недостижими за малките хора