Здравка Евтимова в Английската: Привилегиите ни правя слаби и некадърни

0
2970

Писането е моят никотин, но от книгите си съм спечелила малко, сподели на среща с гимназистите писателят преводач

DSCF0457

Привилегиите ни правят слаби и некадърни. Затова трябва да бъдете майстори в това, което правите. Вярвам, че идва времето на майсторите. Всеки търси добрия лекар, когато се разболее, добрия майстор, щом трябва да си поправи колата. Всичко е във вашите ръце.

Това сподели в откровен и зареждащ разговор с гимназистите от ЕГ „Пловдив” популярният писател и преводач от английски Здравка Евтимова. Близо два часа тя разговаря с момчетата и момичетата за смисъла на писането, за избора да се отдадеш на страстта си, за битието и шансовете за реализация у нас и зад граница. Срещата бе в рамките на инициативата на издателство „Жанет 45” „Младият Пловдив чете“. Гостуването на известни наши поети и писатели в училища и университети ще продължи до началото на юни, когато започва и фестивалът „Пловдив чете“. Поканата за неформални разговори с послание: „Да се чете е модерно” е отворена.

Гимназистите от Английската имаха шанса да чуят откъси от ръкописа с работно заглавие „Юлски разкази”. Здравка Евтимова е превела над 25 романа от английски, американски и канадски автори, както и произведения на български творци на английски. Романът й „Една и съща река” е носител е националната литературна награда на „13 века България” за 2016 година.

Модератор на срещата бе преподавателят по български език и литература Цветелина Драганова.
Модератор на срещата бе преподавателят по български език и литература Цветелина Драганова.

 

Учениците бяха любопитни да узнаят доколко писането е занаят и кога идва вдъхновението, на което Евтимова отговори директно: „Изобщо не говорим за вдъхновение, а по-скоро за свободно време. Нормален човек няма да работи нещо, което не му носи пари, но то, писането, не те оставя. Вместо да си губя времето с разкази, мога да превеждам, защото, смея да кажа, съм добър преводач. Но писането е моят никотин. То ме държи в обичливо състояние. Ако не пишех, тежко и горко на тия, срещу които щях да се изправя“. Тя призна, че не прилага никакви техники, особено в разказите. И опроверга твърдението, че книгата е дете, сравнявайки я с меч, който авторът изковава и той сам влиза в битка.

На въпрос какво ще посъветва тези, които гледат към чужбина, Евтимова разказа, че и двамата й синове са в Германия и че все още не е виждала двумесечното си внуче.

„Където и да сте, няма да има по-хубава улица от вашата“, заключи писателят.

DSCF0458