Не познавам родител на бъдещ седмокласник, за когото приоритетна задача през това лято да не е „резервиране“  на учители по български и математика, вместо опции за хубава ваканция. Като че за известно време тази истерия временно стихна, но сега отново набира скорост. Обикновено с важната мисия се нагърбват амбициозните майки, които съвсем не са безразлични в какво училище ще влезе детето. Особено след като стана ясно, че ще има промени в изпитните варианти по двата основни предмета и че външното оценяване се изтегля за юни. Стресирани от новостите, те се втурват да търсят частни учители или пък да запазват места за подготвителни курсове при педагози с добра слава. Още в средата на юли всичко се оказва пълно. Мои познати бяха отчаяни, че препоръчани учители по матаматика им отказали, тъй като в школата им вече бройките били заети. Не е за пренебрегване фактът, че никой не се пазари за цена на учебен час, стига да успее да уреди детето на точното място. Според търсенето и предлагането.

Естествено, има и родители, които ще разчитат само на подготовката в училище. Дали защото вярват на детето и учителите там или пък защото амбицията не ги владее в прекалено голяма степен. Не са малко и тези, които нехаят къде ще продължи образованието си детето им. Места има за всички. А и баловете на доста училища тази година се оказаха, меко казано, лесно постижими. Оставям настрана факта, че специалности, за които има глад на пазара, отново едва се пълнят. Дуалните паралелки, в които дават и заплати, също. Пълен абсурд. Но това е съвсем друга тема.

Мисълта ми е за паралелното образование. Което, струва ми се, никога не е спирало. Какви резултати отчитаме, след като учениците с високи оценки една или две години преди приемната кампания за гимназия тръгват по курсове и уроци. Подобен паралел може да се направи и със зрелостниците. Няма да споменавам конкретни имена, но има училища, в които така са се престарали, че децата имат домашно за ваканцията по 100-150 задачи. Без да броим книгите от летния списък. И тъй като не могат да се справят сами, бизнесът с уроци цъфти и през лятото. Без да знаят какво точно ги очаква, слушайки новините, децата предварително са стресирани от промените в националното външно оценяване и отсега се вайкат дали ще отговорят на очакванията у дома и в училище. Припомням данните от последното изследване на PISA за физическото и емоционално състояние на учениците – 61% от 15-годишните българчета се притесняват да не получат ниски оценки. Момичетата показват по-висока тревожност за постиженията си в училище. Вместо да създаваме мислещи млади хора, готови да се справят с предизвикателствата в живота, ние повтаряме старите грешки и ги превръщаме в зубъри. Какво остава да ходят щастливи на училище.

Имаме вече нов образователен закон, нови учебни програми и стандарти, но като че реформата зацикли. И недоволствата не спират. И на ученици, и на учители, и на родители им омръзна да бъдат търпеливи и са жертва на поредния експеримент. Педагозите като цяло са огорчени от системата и работят с усещането, че тя не ги цени. Че трябва да спазват правила, които са проформа и не отговарят на потребностите на учениците, но ако не го направят, ще бъдат административно наказани. Учителите обаче са факторът, без който промяната в образованието няма как да се случи. Те могат да запалят учениците по предмета си, да им покажат къде могат да използват наученото в училище, да преподават умения, вместо енциклопедични знания. За да го направят, имат нужда от свобода да разгърнат  потенциала си и да получат признание, когато постигат резултат. Иначе остават на хартия пожеланията за еднакво качество.

Безспорно е, че педагогиката има нужда от промяна. Вместо да се оправдаваме, че расте незаинтересовано поколение, изпаднало в летаргия и да се чудим как им се получава на финландците, да направим промяната в себе си.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.