Макар че се нарича „зрелостен“, изпитът мери само две неща: интелигентност и положения труд през годините, казва преподавателят по български език от ЕГ „Иван Вазов” Силвия Димитрова
Силвия Димитрова е преподавател по български език и литература в ЕГ „Иван Вазов“. Инициатор на поредица училищни дискусии с изявени автори в рамките на „Младият Пловдив чете“ – част от литературния фестивал, организиран от ИК „Жанет 45“. Водещ на поредицата „Код червено: Литература“ – срещи с книги и техните автори в галерия „U P.A.R.K.“.
– Г-жо Димитрова, как ще коментирате полемиката да има или не държавни зрелостни изпити и НВО в условията на пандемия? Чуха се полярни мнения, както от гилдията, така и от учениците и родителите. Вие сте от страната на учителите, които от началото на март се налага да преподават виртуално.
– Струва ми се, че тази полемика вече затихва. Или по-скоро се измества от друга, свързана с изпращането на абитуриентите, с баловете – и там аргументите са коренно противоположните. Ироничното е, че едни и същи хора, в една и съща ситуация искат бал, но не и матура.
При провеждането на изпити така или иначе се пази дистанция – със или без пандемия. Допълнителните мерки гарантират безопасността на учениците. Далеч по-рискови са събиранията им на открито в момента. Но те и родителите им преценяват, че риск няма.
– Обществото е изключително чувствително, когато отпадат автори и определени творби от учебниците, и сега не закъсняха реакциите защо без „Тютюн“, „Железният светилник“ и лириката на Вапцаров. Основанието на МОН е да няма ощетени зрелостници, които са изостанали и не са взели тези произведения.
– Вечната драма! Ако нещо не се преподава в училище – то се зачерква от националната литературна памет. Като се има предвид колко малко автори и произведения се изучават в училище/на фона на тези, които си струва човек да прочете/, литературата ни отдавна е на командно дишане. За мен най-голямото наказание за един автор е попадането му в учебната програма. От творец се превръща в инструмент за мъчение. И учениците успешно се „спасяват“, като не го четат. Чисто психологически задължителното винаги се чувства като насилие /видяхме го наскоро в съвсем друг контекст/.
В конкретния случай дискусията подмени четенето и изучаването на творби с явяването на изпит върху тях. Това не е едно и също. Моите ученици са запознати с тях – за някои се превърнаха и в любими произведения. Но това, че не са в окончателния списък за изпита, не приеха като „щета“, а като облекчение: по-малко товар, по-малко стрес, възможност да се съсредоточиш по-качествено върху останалите автори.
– Вие как оценявате подготовката на учениците, смятате ли, че този випуск зрелостници ще бъде по-ощетен или очаквате по-леки изпитни варианти и занижени критерии за оценка?
– Когато човек има мотивацията да учи или работи, начинът, по който ще се случи това, няма значение. Това са същите ученици. На тях им преподаваха същите учители. Измениха се само начините на поднасяне на информацията и обратната връзка. И то в посока на по-добра скорост и ефективност.
Имам щастието да работя в училище, в което онлайн обучението не е новост. Ние и преди извънредното положение работихме по този начин. Нямаше сътресения при адаптацията. Единственото различно е, че сега то се случи на 100 %. Имам контакти с ученици и учители от други училища, в които са тръгнали от нулата. Справили са се. И то изключително бързо. Какво им е коствало като нерви и усилия, те си знаят. Използвам случая точно тях да поздравя.
Лично аз не виждам основания за снижаване на критериите, при положение че учебното съдържание вече се олекоти. Дистанционното обучение се доказа като ефективно. Когато е овладяно добре, има само един непреодолим недостатък: липсваме си. Чисто човешки.
– Как се преподава литература от разстояние, и то във време, в което четенето не е сред приоритетите на тийнейджърите?
Както и от класната стая: с любов. Основната мисия на учителя /отвъд статистиката от цифри, проценти, успеваемост на изпити/ е да запали искрицата. Да покаже, че книгата не е страшно нещо, не хапе, не е и нещо без значение. Че може да бъде страст.
От години работя с четящи и пишещи деца под формата на извънкласна дейност и вероятно затова винаги споря, като чуя, че днешните тийнейджъри се отличават качествено от предходни поколения. Организирам срещи с писатели – защото е факт, че най-ощетените от учебната програма не са класиците, а съвременните автори. Всичко това продължи да се случва и в онлайн пространството. На 23 април организирахме виртуална среща с Александър Секулов – получи се една от най-смислените и непринудени дискусии. Следващата седмица ще ни „гостуват“ момчетата от списание „Нула 32“, за да си поговорим за книгите, словесността и всичко, свързано с предстоящия празник – 24 май.
– Вашият съвет към 12-класниците, на които им предстоят матури?
Макар че се нарича „зрелостен“, изпитът мери само две неща: вашата интелигентност и положения труд през годините. Истинската зрелост включва по-важни неща: да подредиш правилно приоритетите си в живота, да правиш адекватни избори и да имаш силата да понесеш отговорността за тях. Желая ви успех на всички матури!
