Вече е късно за възражения, коментира лидерът на синдикат „Висше образование” към КНСБ доц. Лиляна Вълчева и добавя, че преходният остатък в бюджетите е 250 млн. лева
Държавата оряза парите за обучение по медицина, но ще финансира математика, информатика, инженерите науки, транспорт, архитектура и хранителни технологии. Приоритетните специалности в университетите, чиито кадри са търсени на пазара на труда, ще получат повече средства от бюджета тази година, реши кабинетът. Държавната субсидия за отделните специалности се формира като базовата издръжка на студент от 693 лева се умножава по определен коефициент за всяка специалност.
Сега държавата увеличава коефициентите за всички приоритетни професионални направления с между 6 и 28%.
След като не допуснаха студентите по медицина, фармация и стоматология до европейски стипендии, от следващата учебна година се намалява и субсидията за медицинските специалности. Мотивът е, че голяма част от завършващите скъпо финансираното от държавата обучение в последствие заминават в чужбина, което е нерентабилно. Държавната субсидия за студентите по медицина се намалява сериозно – от 6 514 на 5 890 лева, т.е. с над 9%.
„Орязването на едни специалности за сметка на други не е пътят за развитие на висшето образование”, коментира проф. д-р Мария Петрова Куклева, заместник-ректор учебна дейност на Медицинския университет в Пловдив. И добавя, че вузът няма проблем с изпълнението на държавната поръчка и дори приема платено обучение.
Целта на поправките е да се повиши ефективността на публичните разходи, а финансирането да се концентрира в направления с по-високо качество и с по-голямо търсене, като продължи оптимизирането на системата, пише пък в мотивите към проекта.
„Вече е късно за възражения. Те трябваше да дойдат, когато бяха работните групи – в тях участваха и представители на Съвета на ректорите. Никой от тях тогава не реагира, не знам защо сега го правят”, коментира лидерът на синдикат „Висше образование” към КНСБ доц. Лиляна Вълчева.
Като аргумент за справедливите според корекции, тя посочва, че преходният остатък на вузовете е 250 млн. лева, като двете трети от парите били на медицинските висши училища.
Вълчева поясни, че работната група, изготвяла промените във финансирането, била водена от най-важния критерий – нуждите на пазара на труда. Затова и анализът бил направен за години назад. Комисията взела под внимание и последните данни от рейтинговата система, където се дава пряка оценка на реализацията на кадрите. Предложението за промяна на коефициентите било съгласувано с различните министерства с оглед приоритетите на държавата за икономическото развитие.
Директорът на филиала на Техническия университет проф. Въльо Николов е радостен, че за новоприетите коефициентът, с който се умножава базовата издръжка, се повишава от 2.4 на 2.8. Искането за увеличение е направено от ректорите на всички висши училища у нас, където се преподават инженерни специалности, тъй като нуждата от добре подготвени кадри в тази сфера е огромна. От МОН са обещали поетапно завишение до 2020 година. Средствата щели да отидат за обновяване на техниката и обзавеждане на лаборатории.
