Директорите с вързани ръце – трети месец чакат четири наредби, бавят списъка със защитените професии
Деляна ЛУКОВА
Едно от малкото неща, които свърши екипът на просветното министерство от кабинета Орешарски, е приемането на Закона за професоналното образование, макар и в последните дни от мандата. С всичките му плюсове и минуси нормативният акт вече е факт и влезе в сила от новата учебна година. Системата отчаяно се нуждае и от Закон за училищното образование и таи надежда новият екип на МОН да сложи край на 8-годишната сага по обсъждане на законопроекта. Оказва се обаче, че липсата на редица наредби спъва прилагането на Закона за професионалното обучение и връзва ръцете на директорите.
В мъртъв период сме и чакаме, коментираха школските мениджъри, които са най-притеснени, че приближава декември, когато трябва да се подадат предложенията за план-приема, а все още липсва списъкът със защитените от държавата професии. Те се приемат с акт на МС и се актуализират ежегодно до края на октомври. До това време всички фирми и браншови организации трябва да внесат заявки, които министърът на образованието, съответните отраслови министри и представителните организации на работодателите да утвърдят.
„По мое настояване браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост подаде в МОН кои специалности иска да са защитени, защото сроковете изтекоха. Списък със защитени професии за следващата учебна година обаче все още няма. Няма и наредба или акт какво значи защитена професия. Ако имам 13 деца за „Реставрация”, означава, че ще ми запазят паралелката, но дали ще ме дофинансират до минимума от 18. Това трябва да го реши МС, но след по-малко от месец трябва да подадем заявки за план-приема за догодина”, коментира директорът на професионалната гимназия по дървообработване Константин Костадинов.
Все още липсва и наредба за дуалното обучение. В закона е записано, че часовете по практика се финансират от работодателите. За целта училището следва да има договор с фирмите, тъй като те ще назначат учениците на работа. Това от своя страна води до промяна на Кодекса на труда. Не е излязла и наредбата за изграждане на вътрешна система за качество в професионалното обучение. За какво качество говорим, когато сме на ръба на оцеляването. Добре, че времето е с нас и пестим поне от отопление, коментират директори на професионални гимназии, където с всяка година учениците се топят. Парадоксът е, че въпреки нуждите на пазара и гарантирано работно място още от ученическата скамейка, за много от хитовите на пазара на труда професии, няма никакви кандидати.
С над 40 000 са намалели учениците в професионалните гимназии през последните 5 години, сочи последната статистика. В момента в тези школа учат 90 000 младежи, спрямо 131 000 през 2009 година. И тъй като парите идват с ученика, колкото по-малко деца, толкова по-оскъден бюджет.
Закон има, но не и наредба по чл.17 за дуалното обучение , която позволява на работодателя да заяви в училището прием по дадена професия. След като завършат, обучените специалисти се ангажират да започнат работа при него.
Все още няма наредба и по чл. 32 за кредитите от професионалното средно училище, които ще се признават в същото направление на висшето. За целта обаче се изисква тясна връзка между университетите и средното образование, а това няма как да се случи от раз за тази учебна година, въпреки че основно висшите училища имат интерес, за да си гарантират студенти.
Проектът, който даваше възможност за безплатно валидидиране на умения в професионалните гимназии, приключва в края на календарната година. Валидирането намери място в новия закон, но към момента директорите са преустановили приемането на заявки, тъй като липсва наредба по чл.40 за сертифициране на умения. Занапред желаещите да докажат способностите си и да получат сертификат, ще трябва да си плащат, за да се явят пред комисия.
Образователната система се нуждае от сериозна промяна. Делегираните бюджети доведоха до ожесточена битка за ученици, а от това най-много пострада качеството. Пишат се тройки на килограм, защото никой не иска да изгуби ученик. За да спре отливът от професионалните училища, много от директорите на някогашните техникуми лансират смела идея като мораториум върху приема в т.нар. елитните гимназии. Доста от тях са на мнение, че вместо 8, езиковите гимназии трябва да приемат до 5-6 паралелки, което щяло да повиши нивото и на техните възпитаници
