„Божият син е избрал страданието заради всички хора, а нашите герои са го направили заради народа си”, пише в съчинението си Мария Аврейска

Петокласничка от СУ “Пейо Яворов” спечели първо място за есе в конкурса “По пътя на свободата”, организиран от Община Пловдив, комитет “Васил Левски” и Общински читалищен съюз  по повод 141 години от Освобождението. При конкуренция от 130 участници във възрастова група 5.-8. клас, Мария Аврейска зае челната позиция. Награждаването на победителите  ще бъде на 15 март в НБ „.Иван Вазов“. Участниците в конкурса имаха възможност да проявят таланта си по шест патриотични теми, предлагайки есета, стихотворения, разкази, рисунки или мултимедийни презентации.

Ето и есето на Мария Аврейска:

 

ПО ПЪТЯ КЪМ СВОБОДАТА

Земя, като една човешка длан…

Но ти за мен си цяло мироздание,

че аз те меря не на разстояние,

а с обич, от която съм пиян!

 

 (  От  „България” на Г. Джагаров  )

Аз съм единадесетгодишно момиче, което е щастливо, че се е родило и живее в прекрасна страна, малка „като една човешка длан”, но разтвориш ли я, ще видиш                                       

… как неизбродна, безкрайна е
тази шепа препълнена –
моята малка родина!

Няма как да не се възхищавам на вечнозелените и прохладни планини, където ходим с мама и татко на екскурзии,  на бистрите ручеи, плодородните ниви, златните плажове и тихите морски заливи. Майката природа щедро ни е дарила и хубост, и изобилие,  превърнала е родината ни в „земен рай ”.

В това райско кътче обаче не всичко винаги е било толкова спокойно и безоблачно. Безбройни са мъките и страданията, през които е преминал народът ни. Защото колкото красива, опияняваща и спираща дъха ни да е красотата на моето отечество, толкова труден, трънлив и страшен е бил пътят, който то е извървяло от момента, в който Аспарух го е избрал за своя земя, през страшното владичество на Василий II Българоубиец, до ужаса, кървищата и кланетата през петвековното османско владичество.

Чета и слушам разкази за нашето минало, които понякога ме плашат, а друг път ме карат да се гордея. Наскоро ходихме с класа до паметника на Левски, за да се поклоним пред подвига на този изключителен български апостол, захвърлил расото и до последно преследвал мечтата си  за „чиста и свята република”. Пред очите ми се появява и образът на другия ни велик национален герой – Ботев, прощаващ се с майка си и тръгнал с дружината си по страшния, но славен път на борбата. Освен че са живели по едно и също време, двамата народни синове са си приличали и по друго – за тях съдбата на отечеството е била по-важна от това да са сред любимите си хора, да се радват на лично щастие. Левски е казал, че ако спечели, печели за цял народ, а  ако загуби, губи само себе си. Ботев е изповядал, че му е достатъчно само

…да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода!

Има още стотици възрожденци и революционери, които без колебание са дали живота си, за да извоюват така жадуваната от целия ни изстрадал народ свобода – такава, каквато мога да я усетя сега. Трябва всички да помним, че тя е постигната с цената на свято жертвоприношение, да обичаме онези, които са я отвоювали, и да осъзнаваме наистина нейната скъпоценност. Извървеният път на свободата е   толкова пропит с болка, че прилича на Христовия. Божият син е избрал страданието заради всички хора, а нашите герои са го направили заради народа си. За Исус християните са построили църкви, където се молим и благодарим. За българските синове такива църкви са собствените ни сърца. Мисля си, че именно това е знаел Ботев, когато е казал, че

тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира!

Ето защо пътят на собствената ни свобода е пълен с храмове. Не умира делото на героите, защото живее във всеки от нас и днес ние сме част от страна, в която растат и живеят прекрасни хора с различни дарби и интереси, талантливи поети, артисти и спортисти, които разнасят славата ни по света. Е, понякога забравяме, че душите ни са и храм за герои, проявяваме егоизъм, обичаме по-малко, отколкото трябва, и не ценим достатъчно това, което имаме. Затова ги има и празниците – те ни връщат към спомените, учат ни кои сме и откъде сме дошли, за да може  всеки българин днес живее така, че жертвите, дадени за свободата ни,  да не са напразни.

 

 

 

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.