Интегрирането на ромите продължава да е предизвикателство, полагате усилия за повишаване на качеството, се казва в доклада за състоянието на просветната система у нас за 2017 година
Макар за България резултатите да не са много добри, ЕК отчита правилната посока, която правителството и Министерството на образованието и науката са приели с определянето на образованието като приоритет. Посоката е вярна и не трябва да се отклонявате от нея, за да може да подобри качеството и резултатите в следващото изследване на PISA.
Подробен анализ на доклада за състоянието на просветната система у нас през 2017 година направи днес Стефан Херманс – директор на направление „Стратегия и оценка на политиката“ в Главна дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ в Европейската комисия. Той определи като основна тема в тазгодишния анализ неравенството в образованието и важната роля, която то изпълнява за изграждането на по-справедливо общество. По думите на Херманс една от основните характеристики на неравенството е неговото предаване между поколенията или въздействието на социално-икономическото положение на родителите върху образователните резултати, професионалния статут, доходите или здравето на техните деца. Предлагането на равни възможности на децата и младежите е по-ефективно, когато е съчетано с реалната подкрепа за родителите и семействата. Анализът сочи, че е налице сериозна връзка между завършената образователна степен и социалните резултати. За хората, които имат само основно образование, съществува почти три пъти по-голяма вероятност да живеят в бедност или социална изолация, отколкото при тези с висше образование.
В доклада се казва, че България обръща по-голямо внимание на приобщаващото образование. Отчита се промяната на модела за финансиране на училищното образование, който ще влезе в сила от догодина, като се насочат допълнителни ресурси към училищата в неравностойно положение и се стимулира качеството.
Анализаторите насърчават усилията на страната за повишаване на заплатите с цел да се засили привлекателността на учителската професия, както и да реши проблема със застаряването на преподавателския състав.
По данни от PISA ниските резултати по отношение на основните умения продължават да бъдат сред най-ниските в ЕС.
Като положителен се отчита новият подход в борбата срещу преждевременното напускане на училище. Интегрирането на ромите в образователната система обаче, както и ромските училища, продължават да са предизвикателство за нашата образователна система, се казва в доклада.
На форума присъстваха представители на Европейската комисия, експерти от МОН, началници на регионални управления на образованието, директори на училища и центрове за подкрепа и личностно развитие, учители и представители на неправителствени организации.
„Намираме се в исторически момент, в който за първи път Европейската комисия слага толкова сериозен фокус върху образованието и културата и имаме шанса да сме председател на Съвета на ЕС точно сега, когато наистина ще започнат най-големите дебати защо образованието и културата са в основата на икономическия просперитет“, каза заместник-министърът на образованието и науката Деница Сачева. Тя заяви, че приоритетите на МОН в контекста на европейското ни председателство са насочени към приобщаващото и иновативно образование, към баланс между политиките, които ще дадат възможност за „бърза писта“ на талантливите, предприемчиви и иновативни европейски граждани. И същевременно са насочени и към преодоляване на неравенството в образованието за онези, които поради тяхното социално-икономическо положение нямат тези шансове.
„Икономическото бъдеще на всяка страна зависи от успеха на това как тя се справя с образованието на младите хора и доколко техните знания съответстват на нуждите на пазара на труда“, заяви ръководителят на представителството на ЕК в България Огнян Златев. Той посочи, че целта на този годишен анализ е да допринесе за националните дебати за реформата в образованието.Обзорът измерва напредъка на европейско равнище по 6 основни цели. Едната е намаляване на дела на преждевременно напуснали системата на образование и обучение до под 10%. Други цели са постигане на дела на завършилите висше образование до 40% във възрастовата група 30 – 34 г., 95% участие в образованието и обучението в ранна детска възраст, намаляване на ниската успеваемост по четене и математика до под 15 % , постигане на 82 % равнище на заетост на наскоро дипломиралите се висшисти и 15 % участие на възрастните хора в процеса на обучение.
