Правописът ни към момента е аналогов и не е информиран за съществуването на интернет. В онлайн пространството, в което може да се откри всякаква информация, не престава да няма формален правописен речник. Тези, които излизат при инспекция в търсачките, са анонимни, не е ясно кой стои зад тях, каква база данни употребяват и по кое време за финален път тя е била осъвременявана.

За това алармират в навечерието на Деня на националните будители, 1 ноември, създателят на платформата „Как се пише? “ д-р Павлина Върбанова и учителят по български език Доротея Николова, с която организират класацията „Думи на годината“.

Липсата на формален меродавен източник точно в интернет, където използваме писмената тирада най-активно, покачва неграмотността и подкопава още повече уважението към родното слово, уверени са те. Оказва се, че съвсем няма на какво да разчитаме, с цел да съблюдаваме нормите, които Институтът по български език при Българска академия на науките дефинира.

„Ако някой желае да направи справка за правописа на дадена дума, това може да стане единствено в хартиеното издание на Официалния правописен речник на българския език“, казва Върбанова. Последното му издание е отпреди повече от 10 години.

За последните 11 години платформата „ Как се пише? “ е един от най-надеждните източници за езикова култура, която запълва голяма празнота относно правописните, пунктуационните и граматичните правила.

Нивото на общата грамотност на нацията има две страни – пишещият/говорещият човек, който би трябвало да се стреми към повишаване на езиковата си култура, и източниците, от които може да черпи знания за правилата, допълват филолозите. Те отбелязват, че често се подиграваме на допускащите елементарни правописни грешки, но е важен и въпросът критични ли сме в същата степен към източниците, от които се информираме за актуалните правила в книжовния език.

“Има дефицит на авторитет, който да стои зад българския книжовен език. Във време, в което все повече губим ориентири и усещане за твърда основа под краката си, това е критично важно за нашата идентичност и интелектуалното ни състояние”, казва Доротея Николова. По думите й е важно ярки личности от институциите, регулиращи българския книжовен език, да информират хората за актуалните норми. Съществен е и въпросът за популяризирането на всичко, свързано с езиковите норми и грамотността, като не трябва да се пропуска и ролята на медиите.

В началото на 2022 година стана ясно, че Институтът по български език стартира създаването на онлайн платформа по поръчка на МОН на стойност 378 800 лева, за да се публикува неговото дигитализирано и осъвременено съдържание онлайн. По план пpoeĸтът тpябвa дa пpиĸлючи дo ĸpaя нa настоящата 2023 г. До момента няма публична информация дали ще бъде готова в срок.