Объркахме децата се кое е допустимо и кое неприемливо, коментира координаторът на Дружеството на психолозите в Пловдив Теодора Пампулова

DSCF0498

По-голямата част от нашите проблеми водят началото си от детството, казват психолозите. По данни на Министерството на образованието от края на миналата година в училищата у нас, които са 2473, работят по-малко от 400 психолози. Около 700 са педагогическите съветници.  Темата за психологическата подкрепа, от която се нуждаят децата в училище, отново е на дневен ред след поредицата инциденти, почернили образователната система – 11-годишно дете почина след сбиване, частна езикова гимназия попадна в епицентъра на събитията около разплитането на убийството на Георги в Борисовата градина, пловдивски гимназисти качиха в мрежата клип, където тяхна съученичка се държи арогантно с преподавател по литература. От Асоциация „Родители” смятат, че за да преборят агресията, освен с учениците, училищните психолози трябва да работят и с родителите.

Как да се справим с тормоза в училище разговаряме с координатора на Дружеството на психолозите в Пловдив Теодора Пампулова.

-Имате опит като детски и училищен психолог в СУ “Кирил и Методий”, но твърдите, че целенасочената работа трябва да започне от яслите и от детската градина.

-Редно е да има психолози, логопеди и ресурсни учители още в яслата и детската градина. Когато вижда прояви на агресия, психологът може да работи индивидуално с детето, а не то да бъде отстранявано от другите като превантивна мярка, за да не продължи да ги атакува. В един момент психологът ще познава по-отблизо всички деца и ще знае кои трябва да бъдат системно наблюдавани и да работи с тях без да чака сигнал от учителя.

-Какъв е подходът при толкова малки деца?

-Чрез игротерапия. На детето да се представят неговите задължения и отговорности под формата на игра. Например: аз ще съм детето, а ти майката. Какво изискваш от мен, за да съм послушен и добър в твоите очи. Всяко дете се ражда чисто, обществото е това, което го моделира. Има безкрайно много методики за работа, всеки специалист сам избира на коя да заложи. Психологът може да бъда изключително полезен и при атестирането за 1 клас. Сега това се прави, когато децата влязат в училище, а по-удачно би било да се случва в подготвителна група. Това ще позволи работа върху развиване на психическата готовност за постъпване в клас. Свидетелството за завършена предучилищна група може да бъде съпроводено и със сертификат дали детето психически е подготвено за училище. Ако системно се е работило с проблемните деца в градината, не би следвало да има вариант, в който те да не са готови да се справят в училище. По-проблемни могат да се окажат тези с нарушения от аутистичния спектър и хиперактивните. Но пък хиперактивните са доста интелигентни. Проблемът при тях е по-скоро в дисциплината – те не могат да спазват правилата в училище, не могат да стоят мирно.

-В какво се изразява анормалното поведение на едно дете в детската градина?

-Обикновено се започва с вербална агресия към другите деца, която се изразява в отправянето на неприличните думички, чути от по-възрастните. Бутане, удряне, хапане, щипане, не знаят как да си поискат играчката, затова атакуват. В интерес на истината, децата се учат да общуват първо вкъщи и след това в яслата, детската градина и в училище. Но често по пътя има пропуски.

-А ако вкъщи липсва? Възможно ли е психологът да се справи сам без съдействието на родителя?

-Мисля си, че ако е добър специалист, ще може да увлече и родителя. Всеки родител иска неговото дете да се чувства комфортно там, където се намира, да е успешно. Без родителя е много трудно. Ако наставленията при психолога са едни, а вкъщи поведението е различно, детето се обърква и не знае кои правила да спазва. Но не е невъзможно психологът да преобърне нещата.

-Преди време вие в СУ “Кирил и Методий” също трябваше да преодолявате смърт на момиче – абитуриентката Стефка, която бе убита от бившия си приятел. В случая с Габи обаче децата са едва на 11.

-Не трябва да се тушира мъката, а да се помогне на децата да изразят чувствата си, за да продължат нататък. Такива случаи се помнят цял живот. Неизбежно. С децата трябва да се работи не само, докато има медиен шум, а минимум година. Би трябвало да има мобилен екип, който да спечели доверието им и да ги накара да споделят. С учителите също трябва да се работи. На нас ни отне доста време да преодолеем трагедията със Стефка, имахме мобилен екип и постепенно нещата се успокоиха. Но и учениците бяха по-големи и по-осъзнати. Едно дете никога не е виновно, виновни са възрастните. Научили сме децата да подминават агресията. Обидите са вече нещо нормално в общуването между тях. Често не можеш да разбереш къде приключва шегата и къде започва обидата. Нерядко физическите закачки, които ние, възрастните можем да приемем като агресия, за тях станаха нещо нормално. Децата загубиха социалните си умения, уменията да общуват. Объркаха се кое е допустимо и кое неприемливо. Доста време ни отне.

-Поредната истерия, в резултат на която вече има регистрирани смъртни случаи, е зловещата игра в мрежата “Син кит”. Родителите на тийнейджърите са в паника.

-Самата игра не води до самоубийство. Проучих, че през 2015 е била много популярна в Русия, задава се и втора вълна. При нас идва чак сега чрез Фейсбук. Медиите популяризираха смъртните случаи в резултат на играта, но има стотици деца, които не са се поддали на манипулацията и живеят нормален живот. Любопитството докъде са твоите граници, докъде можеш да стигнеш, ги карат да се впуснат в това “пътешествие”. Всеки включил се получава по 50 задачи, които трябва да изпълни за 50 дни. Първоначално те са за различни екстремни действия, като ранно ставане, изкатерване на кран, ходене по парапет. Детето трябва да снима всяка такава задача с мобилния си телефон и да я сподели в групата в социалната мрежа.След това обаче следват задачи, свързани с нарушаване на обществения ред, насилие и самонараняване.От децата се иска да крадат, да нападат други деца или да изрисуват с бръснарско ножче син кит на ръката си. На 50-тия ден се дава последната задача, която е за самоубийство със скок от високо, хвърляне под гумите на автомобил, прерязване на вените, или обесване. В противен случай е заплашено семейството на детето.

Това е просто един спам, който се разпространява като вирус. В един момент обаче става модерно и детето решава да опита. Въпросът е родителят да е приятел с него във фейсбук, да има достъп до таблета, телефона, компютъра. Да следи дали не се самонаранява. И да говори с него, че по никакъв начин не е застрашено нито то, нито семейството.