Колкото повече четат за удоволствие, толкова по-високи резултати показват на PISA, сочи проучване на Института за изследвания в образованието

26% от българските ученици изобщо не четат или много рядко четат книги, показва проучване на Института за изследвания в образованието. Изследването е направено на база на международното изследване PISA, което се осъществява от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и цели да проучи връзката между мотивацията и нагласите за четене на учениците и техните резултати.

Анализите показват, че когато учениците са мотивирани, те четат повече и ангажирано, а това пък развива лексиката и умението за четене с разбиране. Ангажираността с четенето се смята за изключително важен фактор за по-добри постижения, тъй като стимулира учениците сами да търсят разнообразни възможности за учене.

Разликата в функционалната грамотност на учениците, които четат редовно художествена литература, и тези, които никога не са се докосвали до нея, се равнява на почти двугодишно обучение в училище. Съществено е и „изпреварването“ на младите хора, които четат поне няколко пъти седмично документална литература – от гледна точка на уменията за четене те са по-напреднали от съучениците си, които никога не четат документални текстове. От друга страна, колкото по-рядко учениците четат комикси и вестници, толкова по-високи са техните резултати по четене в PISA. Що се отнася до четенето на списания, данните не показват ясно изразена връзка между честотата на четене на списания и средния резултат на учениците.

Всеки четвърти български ученик е посочил, че изобщо не четат или четат книги много рядко. Средният резултат по четене на тези деца е сравнително нисък – 386 точки (при 420 точки среден резултат на българските ученици). Близо 28% са учениците, които са посочили, че изобщо не четат за удоволствие. Техният среден резултат е 396 точки, докато учениците, които четат за удоволствие повече от 2 часа на ден, например, имат резултат 457 точки (11% ). Колкото повече учениците четат за удоволствие, толкова по-високи са техните резултати.

Ако съдим по данните на PISA 2018, учениците все още предпочитат традиционната книга. Почти една трета от тях заявяват, че предпочитат да четат книги на хартиен носител. Техният резултат е 454 точки или с 49 точки по-висок от резултата на учениците, които по-често четат на електронни устройства – съответно 22% и резултат 405 точки. Младите хора, които са посочили, че четат поравно книги, както на хартиен носител, така и на електронни устройства, са 18% и имат също сравнително висок резултат – 452 точки.