Разрешават им участие в местните и парламентарните избори чак през 1937 и 1938 година, припомни в публична лекция в ПУ днес проф. Красимира Даскалова
„Жените в историята и историята на жените и пола” бе темата на публичната лекция, която представи днес в Пловдивския университет проф. д-р Красимира Даскалова. Тя е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и има научни интереси в областта на модерната европейска културна история. Публикува изследвания върху историята на жените и взаимоотношенията между половете в България и Източна Европа. Специализира в тези нови за българската историография полета в Европа, САЩ и Япония, преподава в различни европейски университети.
-Казвате, че историята на феминизма не се познава и трябва да се преподава. Защо се знае толкова малко за миналото на жените? Темата стана актуална днес покрай дебатите около ратифицирането на Истанбулската конвенция.
-За съжаление това поле на изследване – историята на жените и половете, не е добре позната в България. Тя възниква в Западна Европа края на 60-те години на 20 век и е свързана с мощните еманципаторски движения в Западна Европа и САЩ и с желанието на онеправданите в науката да заявят необходимостта тяхното минало и проблеми да влязат в историята. След 60-те години в почти всички страни се установяват такива курсове и магистърски програми в рамките на историческите факултети и специализираните центрове за взаимоотношенията между половете. Софийският университет има магистърска програма, съвместно с четири европейски университета във Виена, Лион, Будапеща и Нотингам. По тази обща програма нашите студенти пътуват и ние приемаме гости от страните партньори. Това е проблематика, която у нас не е много популярна, въпреки че още от 1995 година имаме сформирана група на историчките, които се занимават с миналото на жените и половете. От същата тази година ние сме член на Световната федерация за изследване на историята на жените. В Източна Европа тази проблематика дойде след 1989 година и затова все още не е спечелила достатъчно място в академичното преподаване, въпреки че изследвания има. За съжаление историята на жените в България не е добре позната. Парадоксите с Истанбулската конвенция са плод на незнание, от една страна, и на целенасочено манипулиране на общественото мнение – от друга. Според мен някои от националистическите партии съвсем умишлено и тенденциозно подменят термините в конвенцията с това, с което могат да изплашат хората. Говорят за трети пол, а в конвенцията това не се споменава изобщо. Става въпрос за социален пол. Разминаването дойде от превода на термина „джендър”. Джендър според мен и колегите историци, философи, политолози и социолози трябва да се превежда на български само и единствено с термина „пол”. Защото „социален” отпраща към социалните функции на жените и на мъжете. Социален пол е тавтология. Защото приемаме, че полът е социална категория. Оттам нататък хората, които не са наясно какво представлява терминът „джендър” и какво той назовава, веднага привнасят страховете на една голяма маса, че, видите ли, с тази конвенция по някакъв начин ще се поемат ангажименти за популяризиране на третия бол, на хомосексуалните бракове, които нямат място в документа. За мен основният проблем е кой се противопоставя на подписването на тази конвенция. За съжаление има и много жени.
-Ако се върнете назад в историята на жените в България, какво се случва у нас?
-Търновската конституция казва, че всички български граждани трябва да плащат данъци. Интерпретацията на този член от е вкаран в обръщение и те плащат. Когато Търновската конституция обаче казва, че всички български граждани над определена възраст са избиратели, интерпретаторите, които са и нейни създатели, не допускат жените до участие във вот. И те е трябвало десетилетия наред да поставят този въпрос, да настояват за своите права, за да бъдат допуснати през 1937 и 1938 година до местните и парламентарните избори. Освен политическия вот, те се борят за равни права в областта на образованието. Защото държавата създава много повече мъжки средни училища, отколкото девически. Това веднага влече след себе си невъзможността на жените да учат в Софийското висше училище. То е създадено през 1888 година, едва в 1901-а жените за първи път са допуснати да учат в него. Мнението на властимащите дотогава е, че не са достатъчно образовани. Но кой ги лишава от образование, като не създава адекватни образователни институции за тях. Въпросът е защо не ги създава. Тук опираме до традицията. Традиционното виждане за мъжете и жените е, че жените са частни, а мъжете са публични същества. Жените трябва да си стоят вкъщи и да си гледат децата, семейството, докато мъжете трябва да изкарват прехраната. Според мен това е натиск и върху мъжкия пол.
-Кога жените започват да участват в писането на българската история?
-В началото на 20 век още има жени, които са завършили история в България и в чужбина и публикуват свои изследвания в известни реномирани издания. Има участнички в женското движение, които се връщат назад в миналото да търсят корените на женската съпротива срещу традиционния ред, който ги лишава от редица предимства на мъжете. Още от Възраждането първите женски дружества, създадени 50-те години на 19 век, поставят въпроса за образователните права на жените. Тогава става дума за откриване на девически класни училища, за това жените да получават средства за образование в чужбина. Екатерина Каравелова така заминава да учи в Русия, 8 години прекарва в един от най-реномираните колежи, възпитавана е в аристократично семейство. Връща се в България 1878 година и става учителка в Русе.
-Вие сте един от водещите изследователи на феминистките движения, къде сме днес?
-Самият факт, че има съпротива срещу подписването на една конвенция, която е хуманна и иска да гарантира правата на тези, които не могат да се защитят, ясно показва, че жените не са равнопоставени. Бихме могли да зададем въпроса дали ако има повече жени в политиката, това ще доведе до по-сензитивни мерки. Не съм убедена, защото липсва образованието и чувствителността към различните позиции, които жените и мъжете имат в обществото и йерархията, която съществува между двата пола.
