Най-големият музей в света за първи път гостува у нас
700-килограмова каменна статуя на египетския жрец и писател Нахтхорхеб, живял в Саис пет века преди Христа и отговарял за кралските корони на фараона, е центърът на уникалната експозиция от Лувъра под мотото „Среща с египетски жрец“, която се откри тази вечер в Археологическия музей. Изложбата бе представена от министъра на културата Вежди Рашидов, френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан и директора на департамента „Египетско изкуство“ в най-големия световен музей – Венсан Рондо.
Рашидов разказа, че изключителното събитие се дължи на случайната му среща с бившия директор на Лувъра. След обиколка на страната и 17 български музея и петгодишни упорити усилия се стигнало до споразумението, при което сега ценните египетски оригинали гостуват в града на тепетата.
Прочутата Книга на мъртвите, оброчна стела на царски писар, датирана 1213 г. пр.Хр., изключително добре запазен папирус са сред 22-та ценни експонати.
Каменната статуя е на дворцов управител и разпоредител, също така администратор на двореца, носещ тежката отговорност да обслужва своя цар пряко. Датирана е 600 г. пр.Хр. Известни са две подобни статуи в света – едната в Лондон, другата се намира в частна колекция. Върху гърба на каменната фигура с йероглифи са изписани всички длъжности, които е носело изобразеното лице и градът, в който е живял. Смята се, че неговото име е било Нахтхорхеб и освен службата към своя цар, той е бил писател, специалист по магическите въпроси и най-важното – отговарял е за короните на фараона. Което го прави един от първите хора на държавата във време, когато Египет се намира в период на възраждане. Смята се също така, че е от 26 династия, наречена „саиска“.
Статуята става собственост на Лувъра по времето на крал Лудвиг XVIII, който помолил да бъде закупена за колекцията на музея.
Изложбата отваря врати за публиката утре и ще може да бъде видяна в Пловдив до 18 юли.
Проф. Сергей Игнатов, египтолог и бивш просветен министър:
Всички си представят Египет с пирамидите, маската на Тутанкамон, Нифертити, войните и строежите на Рамзес II, а тази изложба акцентира върху живота на обикновените хора. Тук се вижда, че държавата за толкова години не се е променила от гл.т. на символика и религия. По време на птолемеите част от Тракия, т.е. част от нашите земи, са били част от египетската държава. Когато Александър разделя огромната империя между приближените си, Птолемей наследява Египет. В България се промени маниерът, по който се пише история, но французите са учители в тази посока.
