Всички светли лъчи днес се върнаха към мен, каза през сълзи в последния си учебен ден началният педагог от СУ „Константин Величков” Румяна Андреева

Четвъртокласници, бивши ученици и родители превърнаха пенсионирането в празник

DSCF1921

„Човек през живота си свети по някакъв начин към другите. И един ден обратният лъч непременно се връща към него. Днес аз получих всички светли лъчи и съм най-щастливият човек на света”. Така, перифразирайки любимия си автор Георги Данаилов, благодари на учениците, препълнили класната стая, за да я изпратят в последния й учебен ден Румяна Андреева. Доайенът на СУ „Константин Величков” побърза да поправи децата, че съвсем не излиза в пенсия, а става стипендиантка. Четвъртокласниците, които в момента води, спретнаха на любимата си учителка изненадващ празник, след като узнали от родителите си, че днес тя за последно влиза в час.

Децата бяха приготвили ръчно направени картички с послания за здраве, много приятели и обсипан с цветя път, а госпожата призна, че вече й се гледат и внуци.

„Нали няма да ни забравите?”, изплака Алекс от 4 а, а Андреева обеща да ги провери още следващата седмица как се справят с уроците и им припомни, че всички имат номера на телефона й.

DSCF1917

Дългогодишният преподавател, чийто професионален път е минал изцяло в училището в „Кючук Париж”, получи признанието и на родителите, някои от които също са били нейни ученици. Десетки майки с рози и хризантеми в ръка благодариха, че е направила от децата им добри хора. Андреева едва сдържа сълзите си, когато в класната стая нахлуха момичетата от последния й випуск, сега вече 8-класнички. С огромен букет с лилиуми и благодарност, че е търпяла капризите и волностите им, момичетата пожелаха здраве и радостни мигове.

DSCF1913

Трогната от емоционалната изненада, началната учителка се върна в годините назад, когато от студентската скамейка се озовава директно в класната стая. Годината е 1981 година, когато училището за първи път отваря врати. Тя е едва на 21 години, затова директорът Георги Рулев първоначално я бърка с ученичка. „За кой клас сте?”, попитали момичето, вързано на плитка, което всъщност се оказва началният учител на школото.

„Болно ми е, че днес децата твърде рано порастват и бързо губят любопитството си. Информацията ги залива отвсякъде и ако искаме да задържим вниманието им, трябва да сме актьори в класната стая. Не мога да се примиря с агресията, затова съм отделяла доста от времето в часовете, за да ги науча да бъдат заедно”, споделя Андреева.

Но пожелава на наследничката си – 24-годишната Ивелина Пенчева, да има толкова щастлив професионален път.