Оригиналното издание на Историческия музей показва пловдивския принос в културната история на България
“В училището трябва да царува благодарност без големеене, справедливост без припиране, добрина без слабост, ряднина без прекаляване и най-главното е да има постоянна разумна деятелност”, казва Манчов
„Пловдив в културната история на България” – така е озаглавено оригиналният цветен календар на Регионалния исторически музей за 2019 година. Изданието започва с картината на Цанко Лавренов „Старинен Пловдив“, рисувана в началото на 80-те години, която се е превърнала в една от емблемите на града. Страниците разказват как в средата на ХIХ век Пловдив се издига като водещ духовен център на българските земи.
Първият феномен, с който градът се утвърждава в културната история, е пловдивската симетрична къща от ХIХ век, дело на български майстори зографи, дърворезбари. На страниците на календара място намират снимки и информация за пловдивските църкви, за делото на Христо Г. Данов и неговата книгоиздателска дейност. До Освобождението през 1878 година той издава близо 1000 учебника, чиито автори са утвърдени български учители, карти и учебни помагала, създадени по най-добрите за времето си европейски модели. Учителите по цяло Българско са най-ревностните разпространители на неговите книги. Страница е отделена и за Драган Манчов –втория голям книгоиздател от епохата на Възраждането, който издава 547 учебника и тартиотични книги. Своите модерни педагогически възгледи той въплъщава в поредицата буквари „Бащин език” с 36 издания. Най-значителното му дело след Освобождението е издаването в Пловдив на първия български „Енциклопедичен речник в три тома – с 3172 страници и около 23 000 статии. Неговият съставител – библиотекарят в Пловдивската народна библиотека Лука Касъров, работи върху речника в продължение на близо 30 години. Предназначен е за „училищата и интелигентната публика с надеждата да стане настолна книга на всяка библиотека, на всякой дом. За да отпечата първите два тома, Драган Манчов продава триетажния си дом, а за третия том залага и пенсията си. „В училището трябва да царува благодарност без големеене, справедливост без припиране, добрина без слабост, ряднина без прекаляване и най-главното е да има постоянна разумна деятелност”, казва книгоиздателят.
Страницата за месец юни в календара е със снимка на Епархийското училище, създадено през 1850 година, което прераства в първата гимназия и подготвя учители за Мизия, Тракия и Македония и бъдещия духовен елит на България. През 1851 година по инициатива на Найден Геров се организира честване на светите братя Кирил и Методий, а през 1856 Йоаким Груев предлага Денят на първоучителите да бъде отбелязван като празник на българските ученици. През 1858 година вече е отпразнуван с тържествена служба в катедралния храм „Св. Богородица”, водосвет и реч на Йоаким Груев пред учениците и техните семейства.
След Освобождението в Пловдив се създават първите български културни институти – Народната библиотека и музей, професионалният театър. В изобразителното изкуство и музиката се зараждат и развиват самобитни школи с национално значение. Реставрацията на Стария град и наситеният с национални културни събития календар превръщат през ХХ век града в място с неподражаема духовна атмосфера.
„Културата и духът на един град се изграждат с десетилетия. Приносът на Историческия музей за Пловдив 2019 е в това да направим един календар за града ни като част от културната история на България. Още в средата на XIX век Пловдив е определян като духовния център на България, а от началото на XX век се появява едно определение – Ако София е безспорната държавна столица, Варна е морската, то определението за Пловдив е като за културната столица, обясни директорът на Регионалния исторически музей Стефан Шивачев.
Календарът може да се закупи от туристическите информационни центрове и в Историческия музей срещу 9 лева.
