2019-та ще е годината на най-много реконструкции на образователна инфраструктура в цялата страна. 1 млн. лева за общински проекти за десегрегация, каза в Пловдив зам.-министър Деница Сачева
Ремонтите във всички професионални гимназии по Оперативна програма „Региони в растеж” се очаква да стартират до края на лятото. Това обяви зам.-министърът на образованието Деница Сачева, която бе в Пловдив за панаира на тренировъчните фирми. Тя не отрече, че процедурите действително се бавят, но очакванията са до началото на учебната година да приключат всички процедури по избор на фирми изпълнителки. Училищата, които ще бъдат реконструирани, са общо 102 в цялата страна. Сред гимназиите в областта, които чакат старт на дейностите това лято, е ПГ по механотехника, ПГ по туризъм, ПГ по електроника и електротехника, Националната търговска гимназия, ПГ по архитектура, строителство и геодезия, асеновградската ПГ „Цар Иван Асен II”, сопотската ПГ „Ген. Владимир Заимов” и Професионалната гимназия по селско стопанство в Първомай.
-Г-жо Сачева, директорите на професионални гимназии вече са изгубили надежда, че ремонтите по „Региони в растеж”, за които има изготвени проекти, ще започнат.
-До края на май, най-късно в началото на юни трябва да бъдат избрани фирмите по места. Нашата цел е до началото на учебната година да бъдат завършени окончателно процедурите на изпълнители на поръчките за ремонт, отчитам и периода за обжалване. Тази годината ще е годината на най-много реконструкции на образователна инфраструктура в цялата страна.
-Това означава, че най-активната работа ще е по време на учебната година.
-Разчитаме на разбирането на общините, защото ще има известен период на неудобство. Направили сме планове за ремонтите и ще контактуваме отблизо с местните власти, за да бъде осигурен нормален учебен процес. Има варианти единият корпус да се ремонтира, в другия да се учи, а след това да се направи размяна. Може да се ползват други сгради в съседство. Ако училището е на едносменен режим, възможно е да се наложи временно преминаване на двусменен.
-От началото на май започва изпълнението на националната програма за образователна десегрегация. С какви проекти могат да кандидатстват общините?
-Условията за кандидатстване по националната програма „Подпомагане на общините за реализиране на дейности за образователна десегрегация“ предстои да бъдат публикувани на сайта на МОН. Става дума за местни политики, в които кметовете могат да предлагат инициативи, свързани с работа с родители на деца от уязвими групи, квалификация на учители, финансиране на транспортни разходи. Ще се покриват и таксите за детски градини в някои общини, избрани най-вече по социално-икономически критерии. За нас ще бъде важно да видим, че има визия за местна политика за интегриране. Приоритетно ще одобряваме местни политики, които са в съзвучие с останалите проекти на МОН. В големите системи проекти има възможност за допълнителни часове по български език, работа по интереси, обмяна на опит и обучения на учители за работа в мултикултурна среда. Националната програма за образователна десегрегация е в подкрепа на общините, но колкото повече предложените мерки са свързани с мерките, които министерството прилага, толкова по-голяма е възможността да бъдат финансирани. Защото смисълът е да имаме краен резултат, т.е. да няма сегрегирани училища. Проблемът с ниската посещаемост продължава, въпреки усилията на институциите, ангажирани с Механизма за обхват и задържане. По-голямата част от отсъстващите са от малцинствата и от семейства с нисък социален статус. Вече имаме и промяна на Закона за социалното подпомагане, така че родители, чиито деца имат повече от три отсъствия без причина в детската градина и пет в училище, ще бъдат лишавани от детски надбавки за година.
-Каква е максималната сума, която ще се отпуска на проект?
-Зависи от конкретният проект, но общата стойност на програмата е 1 млн. лева. След много разговори с Националното сдружение на общините и с отделни кметове стигнахме до извода, че такава програма е нужна. Всички искат основно средства за работа с родители и осигуряване на транспорт. В по-малките населени места с основни училища ключов фактор за това децата да могат да продължат в по-големия град се явява транспортът. На второ място са предразсъдъците на родителите. От една страна са семействата на децата от уязвими групи, където е налице самосегрегация – те се страхуват, че децата им могат да бъдат мразени, обиждани, а момичетата – откраднати. От друга страна са обществените предразсъдъци в големия град. Колкото повече работим за разчупване на тези стереотипи, толкова по-добре за нас.
-Ще се назначават ли помощник-учители, които да подкрепят титулярите в работата им с децата от уязвими групи?
-Дадохме възможност за назначаване на образователни медиатори. В момента в цялата страна има 200, надяваме се броят им да расте. Темата за езика е важна и комплексна. За да има пълна интеграция и децата да се чувстват успели и пълноценни и да остават в училище, фокусът трябва да е върху българския език. Тази година имаше възможност за кандидатстване пред МОН с учебници на майчин език. Към момента няма особено голям интерес. Има места, на които се говорят ромски диалекти, смесица между различни езици. Това не дава възможност на децата да напуснат гетото. Затова темата за съхранение на културната идентичност е важна.
