Публичната реч възпитава, да бъдем отговорни към думите, съветва езиковедът
Ако младите хора не могат да пишат и да се изразят, вина има цялото общество
78 млади филолози представят доклади в XVII национална научна конференция за студенти и докторанти, организирана от Филологическия факултет на Пловдивския университет и Съюза на учените. Форумът тази година е под надслов „Словото – традиции и модерност”. Освен участниците от ПУ, свои разработки в областта на езикознанието и литературата представят бакалаври, магистри и докторанти от Софийския, Велиторънновския, Шуменския и Югозападния университет, както и гости от чуждестранни висши училища.
За това актуална ли е днес филологията сред младите хора, кои са изкушените от словото и как трябва да боравим с думите разговаряме с главния организатор на конференция и зам.-декан на Филологическия факултет на ПУ доц. Красимира Чакърова.
– Доц. Чакърова, предвид времето, в което живеем, жив ли е духът на филологията? До каква степен трябва да стъпим на традицията и до колко да сме отворени към новото?
– Отговорът на такъв въпрос е тясно свързан с научната област, в която работи един изследовател. Във филологията „стъпването“ върху традицията е задължително. Защото това е корпусът от фундаментални знания, на които един млад изследовател трябва да опре, за да развива модерна визия. Най-изтъкнатите наши филолози създават любопитни теории, които изцяло преобръщат парадигмата. Обаче те познават брилянтно традицията. Ако си наясно с езиковата система, по-вярно можеш и да превеждаш. Да „тъпчем“ в руслото на традицията също не бива. Затова се радваме на всички млади хора, които оспорват една или друга теза в учебниците. Е, не винаги успяват да се аргументират, но хубавото е, че са се усъмнили. Защото откритията в науката започват от съмненията. Това е едно начало и трябва да се радваме.
– Възраждат ли се филологиите?
– Ако изхождам от броя на участниците в конференцията – да. Защото в имаме с 20 докладчици повече от предходната. Дойдоха гости и от чуждестранни университети. Има хора, за които е удоволствие през май да са в Пловдив. Познавам участници, които са преминали през всички фази на своето обучение – бакалавър, магистър, докторант и после се върнаха като жури. Такъв е случаят с гл.ас. Надя Стоянова от Софийския университет, която тръгна от второкурсничка.
– Искате да кажете, че си отглеждате кадри.
– Да, голяма част от младите филолози защитиха докторати, написаха ценни книги, станаха наши колеги, други преподават български език в различни училища и научни институти в чужбина. Има не само българисти, но и русисти и специалисти по западни езици. В журито включихме хора, чиято научна компетентност да съответства на заявените теми. За да може младите автори да бъде подпомогна със съвет от специалист.
– От една страна говорим за ниското ниво на средното образование, за това колко неграмотни идват децата в университета, а от друга – втори курс вече правят научни разработки. Как го обяснявате?
– Винаги съм била скептична към категоричните оценки за ниското ниво на средното образование. Понижаването на общото равнище на грамотност действително е масово явление, което силно ни тревожи, но то има и своя контрапункт – младите български таланти на науката и изкуството. И по този начин се постига своеобразно равновесие. Нещо, което крепи системата. Ако ние съществуваме като филологическо средище, то е благодарение на тези млади хора. Те може да са малко, но качеството на техния труд е в пъти повече от това, което може да се очаква за тяхната възраст.
– Какво ви се иска да споделите в навечерието на 24 май. Как се отнасяме към думите днес?
– Ако съдим по публичната реч – не сме никак отговорни. Понякога забравяме, че тази реч възпитава отношение не само към езика, но и към обществото. Да се чуват груби думи и цинизми от трибуната на българския парламент например, е недопустимо. Същото „говорене” откриваме и в определен тип медии, които излъчват агресивни послания. Това рефлектира опасно към младите. Те приемат, че щом някой публично говори така, значи е нормално. Казваме, че младите хора не могат да пишат правилно и да се изразяват добре, но не трябва да забравяме, че всички носим отговорност за това. Тук включвам и представителите на академичната общност. Явно недостатъчно сме направили, за да се преодолее пропастта между средното и висшето училище, да се възпита любов към словото, към духовните постижения на нацията. Както е известно, хората, които прекрачват прага на университета и избират филологическа специалност, са различни – с различна мотивация, цели, амбиции. Някои се интересуват от изучаването на езици, други обичат да четат художествена литература или имат талант в писането, дори са публикували свои стихове и разкази. Има и такива, които случайно попадат във филологията, но намират призванието си в нея. И продължават уверено. Никога не трябва да съдим по това – какво ни показва в началото един млад човек. Всеки заслужава да инвестираш доверие в него. За съжаление, ако съдим от предложенията за промени в Закона за висше образование филологията не е сред приоритетните за финансиране направления във ВУЗ. А именно тя съхранява в най-голяма степен духовното богатство на нацията, възпитава уважение към Словото и свободата на мисълта, развива способността на човека да отличава доброто от злото, да усъвършенства себе си и света, в който живее.
