Историята е изследване на истината, учебниците трябва да наблягат на фактологията, не на оценката, казва ръководителят на катедрата по история и археология
Понятия като комунизъм, репресивен апарат, Народен съд, терор, атентат, съветизация, експроприация, безпартиен режим и трудововъзпитателни общежития са въведени в новата учебна програма по история и цивилизации за 10 клас, която бе утвърдена от МОН и влиза в сила за учебната 2019/2020 година.
Тези понятия, както и такива като приватизация и глобализация, са част от учебната програма след общественото обсъждане на публикуваните през есента проекти. Целта е да се подпомогне разбирането на процесите, уточниха от министерството. Оттам допълниха, че е засилен патриотичният акцент и е отделено внимание на събития от най-новата ни история, но в учебната програма са намерили място само факти, без да се допуска оценъчна интерпретация. След обучението учениците ще трябва да могат да дават примери за политически терор, репресии и нарушаване на граждански, политически и човешки права и свободи, както и за зависимостта на българската външна и вътрешна политика от СССР. Десетокласниците ще трябва да посочват и характеристики за едноличната власт на Тодор Живков.
Удачна ли е новата програма коментира ръководителят на катедрата по история и археология в Пловдивския университет доц. Георги Митрев:
– Имате ли резерви относно съдържанието, заложено в програмите, или смятате, че са балансирани?
– Разбираем е интересът от тази епоха на нашата история, защото е близо до нашето съвремие. Има въпроси, които ние като общество, не сме решили. Периодът от 1944 до 1989 година присъства в учебниците и досега. Новото е, че темите се преместват от 11 в 10 клас. Което е в контекста на цялостното преустройство на средното образование. Отпадат доста от понятията, които са изучавани до този момент и се въвеждат нови, но това е нормално. Чуха се възражения, че липсвал фашизмът, но той би трябвало да учен преди това, защото е от предишен период. Преди 1944 година са понятия като фашизъм, националсоциализъм. Това, което на мен не ми е допада е, например, експроприация. Защо да не е традиционно наложеното национализиране. Историята е такава, каквато е, по-добре да се учи, отколкото да се премълчава. Според мен е оправдано да се изучава сериозно този период. Иначе изпадаме в ситуация, в която интернет пространството предлага всякакви интерпретации, а в учебниците няма нищо по темата. По-добре да има сигурно и утвърдено учебно съдържание, а не младите хора да разчитат на съмнителни сведения в мрежата. Носталгията присъства в много материали и сайтове – за времето на Тодор Живков, за времето преди 1989 година. Това обаче не са сериозни оценки, а носталгията не е сериозен съветник от гледна точка на историята. Затова в училище децата трябва да си дадат по-ясна представа доколко е основателна носталгията, доколко оценките за епохата са правдиви или не. Ако се наложи да се даде оценка, тя не е непременно едностранчива. Стига да не се политизираме в търсенията или да работим в услуга на някаква идея.
-Не е ли по-важно кой ще преподава и как ще интерпретира събитията и фактите?
-Именно. Учителите са подготвени, защото всичко това се учи във висшите училища и никога не е излизало от учебните планове на университетските специалности. Въпросът е как ще се напишат учебниците. Да се надяваме, че ще са адекватно направени, след като толкова дълго време се обсъжда съдържанието. Авторските колективи трябва да са балансирани с преподаватели от средното и висшето образование. Ако се пишат само от университетски хора, се губи връзката с ученика и нивото е прекалено високо. Ако работят само учители, тогава може да се пропуснат най-новите изследвания и интерпретации. За мен е добър вариант да се наблегне на фактологията, а не толкова на оценката на събитията. Хубаво е, когато се разглеждат исторически събития, да има оценка. За това какво е влиянието им върху обществения живот. Няма еднозначни събития, колкото и да ни се иска. Всяко събитие винаги има своите положителни и отрицателни страни, стига да сме обективни в своите търсения като историци. Историята е издирване и изследване на истината. Един 10-класник би трябвало да е достатъчно зрял и сам да направи оценка, да може да интерпретират фактологията.
