Оборвам клишето, че павликянството е ерес, казва Учител номер 1 на годината и преподавател в Професионалната гимназия по хранителни технологии

Донка Радева получи и приз от кмета на район "Северен" Ральо Ралев по повод 24 май.
Донка Радева получи и приз от кмета на район “Северен” Ральо Ралев по повод 24 май.

Донка Радева е старши преподавател по история в Професионалната гимназия по хранителна техника и технологии. Снощи тя бе обявена за Учител на годината в раздел „Хуманитаристика” от Националния конкурс на Синдиката на българските учители. Ръкводител е на клуб „Млад журналист”, който вече три години е носител на голямата награда „Стоян Михайловски” от националната надпревара в Русе. Радева основава и ръководи и клуба по нумизматика в гимназията, който работи с Археологическия музей.

 – Как приемате наградата, очаквана ли беше?

–  С голямо удовлетворение, защото е признание не само за моя труд, но и за постиженията на моите ученици. Над 40 бяха номинираните в моята категория.

   – Успяхте да станете вече е доктор по история. Как избрахте темата за павликянството за дисертацията си?

– Тази тема е мой родов дълг, тъй като баща ми произхожда от павликянския род и за мен това беше дълго търсена историческа истина. Разработката направих с помощта преподаватели от Софийския университет.

   – Какво ново привнесохте?

–  Има много нови неща, тъй като се оказа, че историческите извори дават съвсем различна картина за павликяните. Те не са ерес, не са секта, затворена в себе си, не са дуалисти. Повечето от клишетата, приети от историографията, се оказват оборени от изворите. Оттук нататък трябва да се детайлизират в различни научни дисциплини. Моята теза е, че павликяните са защитници на раннохристиянската идея за християнството като запазен чист словен архетип, който се предава дълго време от войни на нашите територии.

  – Темата за учебниците по история непрекъснато е на дневен ред. Възможно ли е да говорим за скорошна корекция и какво трябва да бъде незабавно променено?

– Учебниците по история станаха фактография, а не тълкуване на събитията. Те са невъзможни за усвояване във вида, в който са в момента. Съжалявам, че вече 15 години предметът се изучава по един невъобразим хаотичен насипен вид фактография. Затова е много важно да се направят нови учебници по история. Въпросът е, че липсва политическа воля. Учим по учебници от 2000 година, така че е съвсем нормално да бъдат написани нови. Ние убиваме историята в училище. Историята е дух, тя не може да бъде телефонен указател. А нашите учебници са телефонни указатели.

 – А вие как “спасявате” часовете си?

–  Опитвам се да внеса малко повече дух. Старая се да освежавам часовете, като карам учениците да бъдат вътре в историята и да играят роли. Това е моят подход. Опитвам се да занимавам децата с извънкласни дейности.

1 КОМЕНТАР

Коментарите са затворени.