„Опитвам да развия такива алгоритми, които чрез периферни устройства за зрение да подават сигнали към робота да разпознава предмети“, казва инж. Тихомир Стоянов от пловдивския филиал
„Опитвам да развия такива алгоритми, които чрез периферни устройства за зрение да подават сигнали към робота и той да разпознава предмети. Това става чрез сензор за компютърно зрение и алгоритми за разпознаване на образи“, казва докторантът от Техническия университет инж. Тихомир Стоянов. Той счита, че зрението, което ще даде на своя робот, може да се използва и в различни индустрии. Виждащият робот ще може не само да заварява, но и да си инспектира качеството на заварката, може да се използва и в медицината. Автопилотите на роботизираните автомобили също се нуждаели от добро зрение.
С „очите“ на роботите започнал да се занимава още като студент в бакалавърска стeпен, а след това и като магистър. Сега, както сам той казва, е решил да навлезе по-дълбоко в роботиката вече от научна гледна точка. И така избира тема за дисертацията си: „Разработка на алгоритми за управление на роботи манипулатори чрез компютърно зрение“. Благодарен е на научните си ръководители доц. д-р Никола Шакев и доц. д-р Сивил Ахмед, както и на проф. д-р Андон Топалов за насоките, тъй като те също са работили и работят с роботи.
„Още от 60-те години откакто има роботи, хората се опитват да им дадат „очи“. Защото виждащият робот е по-ефективен, а и защото невиждащият може да се окаже опасен за човека“, казва докторантът.
В управлението на робота има много математика, с която младият учен е на „ти“. За дисертацията си използва роботите и камерите, с които университетът разполага. Големият въпрос е доколко може да ги накара да работят заедно. За „роботската“ част на дисертационния си труд той разполага с роботизирана мобилна платформа, с роботизирана ръка, и 2D-камера – именно тях трябва да научи да работят заедно, за да станат мобилен манипулатор. Ако усложни задачата си, така че зрението на мобилния манипулатор да бъде 3D, тогава ще трябва да добави лазерен далекомер и различни алгоритми за управление.
Когато приключи с всички изследвания, ще има алгоритми с визуална обратна връзка за управление на робота. Те ще могат да служат и на други роботи да прогледнат след съответните допълнителни настройки.
„Алгоритмите, които проектирам, може би ще имат изкуствен интелект, който използва невронни мрежи и размита логика, за да видя дали няма да постигна по-добри резултати“, коментира същността на своята разработка Тихомир Стоянов. Той обаче си задава и въпроса какво ще се случи, ако изкуственият интелект надделее над човешкия. Не смята, че това е възможно, но като учен трябва да го допусне. В работата си категорично прилага първия принцип на роботиката, описан от Айзък Азимов – роботът не може с действие или бездействие на навреди на човека“.
