Сравняват Александър Мариносян с основателя на авиоинженерството у нас

Дронове мият стъклата на небостъргачи и разнасят поща, стана ясно на научна конференция „50 години безпилотна авиация в България”

Достоен наследник на основателя на авионженерството в България Асен Йорданов. Така председателят на фондация „Български ВВС” ген. Спас Спасов определи докторанта от пловдивския филиал на Техническия университет Александър Мариносян. Едва 30-годишен, той е конструирал и изработил модели на четири леки самолета – един двуместен и три триместни. Последният – цялометалическа конструкция, е от висок клас и се бори да бъде сертифициран за нуждите на ВВС. Ръководителят на катедрата по транспортна и авиационна техника проф. Добри Сеизински припомни, че по първите модели Александър започнал да работи още като студент с подкрепата на Авиоремонтния завод, откъдето го снабдявали с двигатели и витла. Два от самолетите вече са продадени на фирми.

Александър натрупал сериозен опит по време на стажа си в „Луфтханза”. С доклад на тема „Съвременни системи за техническо осигуряване на авиацията“ той се включи в научната конференция по повод 50 години безпилотна авиация у нас. Събитието се организира по повод 12 април – Международен ден на авиацията и космонавтиката. 28 научни доклада, посветени на безпилотните летателни апарати, и открит летателен ден на площадка „Марица“ оформят програмата на форума.

Успехът на безпилотните летателни апарати логично довел до бум в разработката и приложението им, отчетоха специалистите.

„Настоящето на безпилотниците у нас е доста скромно, докато по света се наблюдава бум в използването им. Едва ли има област, в която да не намират приложение – като се започне от ремонт на фасади, мине се през миене на стъклата на небостъргачи и се стигне до разнасяне на пощата и мониторинг на въздуха”, каза проф. Сеизински. В някои държави вече са създадени и безпилотни противопожарни вертолети, а Япония и Франция използват дронове за нуждите на селското стопанство. Дроновете широко навлизат и във военното дело – за разузнаване, наблюдение на обекти, бомбардировки.

Изложба на безпилотници съпроводи научната конференция в университета. На нея можеше да се види макет на летателна система QP 3000, която служи за нуждите на 7 министерства – за изследователски цели на МОН, управление на трафика, наблюдение на държавните граници, разузнаване, ортофотозаснемане, управление на екологични кризи. 18 килограма тежи хеликоптерът “Въздушно око” за излитане и кацане от малки площи. Безпилотният летателен самолет “Гарван” се задвижва от електрически двигател и е с тегло едва 5 килограма.

 

ПЛОВДИВ ПОСТАВЯ НАЧАЛОТО

Точно преди 50 години група офицери от зенитния полк се срещат с членове на аероклуба в Пловдив, обединяват се в група „102“ и със заповед на тогавашния зам.-министър на отбраната получават задачата да разработват мишени за тренировка на ВВС. Годината е 1968, а мястото – Авиоремонтният завод в града под тепетата. Тогава започва изработката на т.нар.- РУМ или радио-управляеми мишени, изцяло с български части.  В разработката са участвали учени от БАН, завод „Импулс” в Габрово и заводът за автомобили „Булгаррено”. През 1971 г. започва серийното производство на безпилотници, като част от апаратите се изнасят в чужбина.

През следващите няколко години се получават първите патенти за безпилотни мишени, които да служат за мишени при тренировките на противовъздушната отбрана, припомни доц. Атанас Начев от Техническия университет.

В момента на въоръжение в Сухопътните войски са няколко дрона Raven – подарък от САЩ. Трябва безпилотниците да се използват по-широко. Свидетели сме на широкото използване на дроновете във военните конфликти в Сирия, Афганистан, Украйна и другаде, уточни съветникът на президента по национална сигурност и отбрана полк. Илия Милушев.

 

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук