Актрисата Цветана Манева, която също е възпитик на училището, изпрати поздравителен адрес по повод 155-годишнината му
„Духът на училището е жив и продължава да е храм на знанието – доказателство за това е тази пълна зала. Бъдете усърдни и любопитни, давайте най-доброто от себе си и нека ОУ „Душо Хаджидеков“ пребъде“.
С тези думи се обърнаха директори доайеникъм своите наследници по повод 155-годишнината на училището на тържественото честване в аулата на Аграрния университет снощи. От името на бившите учители и ръководство поздрав отправиха дългогодишният директор Георги Стефанов и заместникът му Красимир Русев, поднасяйки букет на настоящия водач на педагогическия екип Грозденка Николова.
Поздравителен адрес по повод годишнината изпратила и неподражаемата българска актриса Цветана Манева. Като бивш възпитаник на училището, тя нарича началната си учителка от „Душо Хаджидеков“ – другарката Танкова, будител, събудил въображението й, което се оказало решаващо за нейната бъдеща професия.
След като припомни знакови моменти от впечатляващия живот и дейност на патрона Душо Хаджидеков, директорът Грозденка Николова обърна внимание, че именно по инициатива на ученици на училището през 2003 г. е възстановен бюст-паметникът на достойния пловдивчанин, революционер, дарител и просветител в Цар-Симеоновата градина. „Човек, който е разбирал, че без образование и просвещение няма напредък и обществено развитие. Герой, оставил ни пример как да живеем и да се борим“, подчерта Николова.
Поздрав от името на учителите отправи началният педагог Илиян Карабойчев, който увери присъстващите бивши учители, че сегашният екип продължава делото им и надгражда създаденото.
„Поклон пред търпението и отдадеността на учителите“, благодари от името на родителите Надежда Ръжева, след което сцената превзеха малките таланти. Децата се изявиха като певци и танцьори, превъплътиха се в образите на будители, за да отправят послания за знание и свобода, проведоха въображаем разговор с патрона си, който им каза: „Вярвам, че ако децата се образоват, България има бъдеще“.
История
ОУ „Душо Хаджидеков“ е наследник и приемник на Новомахаленското училище. Мястото, върху което е построено Новомахаленското училище, заедно с материалите и средствата за изграждането и издръжката му, са подарени от големия родолюбец и съратник на Левски – Душо Хаджидеков. Данните категорично сочат, че за първи път то отваря врати, за да посрещне своите ученици в далечната 1870 г.
До 1904 година училището е самостоятелно, начално. С основаването на училище „Йоаким Груев“ Новомахаленското става негов филиал. Поради настаняване на бежанци от Беломорска и Одринска Тракия в сградата му през ноември 1915 г. учениците и учителите от Новомахаленското училище, заедно с помагалата и покъщнината, са прехвърлени в училище „Васил Левски“.
През 1921 г. училищната сграда бива освободена от квартируващите бежанци и на 23 ноември същата година, след ремонт, учебните занятия в нея са възстановени. Училището е самостоятелно, начално, с четири паралелки от І до ІV отделение.
На 17 януари 1922 г., както е записано в летописната книга от тази дата, …“училищното настоятелство в знак на признателност към пловдивския гражданин Душо х. Деков, който е подарил мястото, върху което е съградено зданието и материала, наименува Новомахаленското училище Народно първоначално училище „Душо х. Деков“.
Чирпанското земетресение на 14 април 1928 г. разрушава сградата на училището на ул.“Мали Богдан“ до полуетажа, поради което учебните занятия са преустановени.
През 1929 г. със средства на комисията по възстановяване започва строеж на новата училищна сграда на ул.“Богомил“, състояща се от 6 класни стаи. На 25 ноември 1929 г. е първият учебен ден на учениците от Първоначално училище „Душо х. Деков“ в новата сграда. Два дни по-късно –на 27 ноември, към училището е разкрита и една група детска градина.
През учебната 1934/35 година ,със съдействието на училищното настоятелство, към училището е изградена трапезария…“хигиенична, приветлива и обзаведена добре“ и собствена /училищна/ баня. В нея със средства на Митрополията се хранят и “26 бедни ученика от училище и 15 от училище “Г. Бенковски“. На 27 март 1934 г. в училището е изградена секция на Младежкия червен кръст, която в годините активно се занимава с благотворителна дейност.
С разрастването на квартала след 1936 г. броят на паралелките от 4 се увеличава на 8, поради което учебните занятия се водят на две смени.
На 2 март 1941 г. в сградата на училището са разквартирувани немски моторизирани авиационни част, поради което до края на учебната година занятията се водят на открито или в наети за целта частни квартири.
От 24 декември 1943 г. до края на учебната година учебните занятия са преустановени …“поради настъпили нови бомбардировки над София и други градове в България“. Учениците са евакуирани по селата. С останалите в града обучението се провежда при „домашни условия“.
През учебната 1948/49 година Начално училище „Душо Хаджидеков“ е трансформирано в основно с 10 паралелки, шест от които в начален и 4 в прогимназиален курс. За 10 години броят на паралелките се увеличава на 14. Това налага строителството на две нови класни стаи с отделен вход.
През април 1960 г. започва строителството на втори етаж на училището, който е завършен на 10 октомври. Това позволява учебната 1960/61 училището да започне с 22 паралелки от І до VІІІ клас, 2 групи детска градина с общо 920 деца и ученици.
Две години по-късно с част от учениците на училище „Душо Хаджидеков“ се обособява 28 основно училище /сега СУ “Св. Паисий Хилендарски“/, което отива да учи в сградата на ІV-та гимназия.
С Указ №1005 от 19 май 1978 година на Държавния съвет, по случай 100-годишнината от основаването му и за дългогодишна учебно-възпитателна дейност, училище „Душо Хаджидеков“ е наградено с орден „Кирил и Методий“ І-ва степен.
С Решение 143 от 14.май 1999 година на Общински съвет – Пловдив и по повод неговата 130-годишнина, училище „Душо Хаджидеков“ е удостоено с Почетния знак на Пловдив. С Решение 178 от 20 май 2004 година на Общински съвет гр. Пловдив за принос в развитието на образованието в града Основно училище „Душо Хаджидеков“ е удостоено за втори път с Почетния знак на Пловдив.
