Добър 3.59 е оценката, която държавата получи за грижата си за децата и семействата в “Бележник 2024” на Национална мрежа за децата (НМД). За първи път от 2012 г. насам институциите “помръднаха” от средно към добро представяне за всички 13 издания на годишния доклада на НМД. За общо деветте области в доклада единствено оценките за „Благосъстояние“ и „Ранно детско развитие“ са по-ниски от предходната година, всички останали са повишени. С изключение на “Детско здраве” те се повишават от тройката към „добър“.
Оценката беше оповестена пред политици и медии в сградата на Народното събрание под домакинството на Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта.
Експертното проучване се базира на данни от над 25 национални държавни и общински институции, анализът и оценките – на 41 автори и 7 външни оценители, както и на мнението на над 3 200 деца, младежи и възрастни, участвали в анкетите за тазгодишното издание.
Бележките в „Бележник“ се пишат на принципа на тези в училище – от слаб 2, когато държавата не е предприела никакви действия за разрешаването на проблемите в областите на доклада, до отличен 6 при въведени мерки с доказала се ефективност. Годишният доклад оценява напредъка на държавните институции в грижата за децата в 9 области – „Образование“ – Добър 3,78, за „Детско здраве“ – Среден 3,49, „Правосъдие за деца – Добър 3,77), за „Благосъстояние“ – Среден 3,24, „Семейна среда и алтернативни грижи“ – Добър 3,67, „Закрила на детето от всички форми на насилие“ – Добър 3,54, „Ранно детско развитие“ – Среден 3,44, „Спорт, култура и свободно време“ – Добър 3,82 и „Участие на децата“ – Добър 3,57.
Децата у нас се учат в 1942 общообразователни училища. В момента в тях са записани 549 926 ученици от 1 до 12 клас. Техни преподаватели са 55 500 учители, 30% от тях са на възраст над 55 години. България остава сред държавите с най-високи образователни неравенства в света – постиженията на учениците зависят от финансовото състояние на родителите им; от мястото, където живеят; от вида училище, което посещават. И през 2023 г. у нас не е осъществен ефективен мониторинг на изпълнението на образователни политики, програми и проекти; липсва реално приобщаване на всички деца според специфичните им потребности; не се прилага цялостна политика за деца със СОП, фокусирана върху профилираното и професионално обучение и включването им в пазара на труда. Не беше въведен и компетентностен модел на подбор, обучение и атестация на директори и учители. Оценката за образование е повишена заради инициираните процеси за изготвяне на стандарт за качество, реформа в квалификацията и атестирането на педагогическите специалисти и промени в Наредбата за приобщаващо образование.
За десет години децата в България са намалели значително, а детската смъртност продължава да е една от най-високите в Европа. Нивото на детска бедност също е сред най-високите в ЕС – 26.1%. Всяко четвърто дете в страната живее в лишения, а 43,5% от децата – в риск от бедност и изпитват материални лишения. Близо 40 000 са отпаднали от образованието. Голяма част от тези деца, настанени за отглеждане при близки и роднини и в приемни семейства, остават невидими за държавата. Положителен напредък е осъществената реформа в системата на социалното подпомагане, благодарение на която размерът на социалните помощи вече се определя в зависимост от линията на бедност с цел увеличаване на обема и обхвата на помощите.
