23 часа, след като се завърна от Ню Йорк, Георги Господинов се срещна с пловдивчани в Тютюневия град за премиерата на новата си книга „Всичките наши тела“

„Преброяване на нощната стража“, „Трите пъти в които Х.Х. беше щастлив“, „Страхът на коректорката от грешка“, „Петел в Пирогов“, „Ангелът на непрочетените книги“… Това са част от заглавията в най-новата книга на Георги Господинов, която събра близо 200 негови почитатели на закриването на „Пловдив чете“. Премиерата на „Всичките наши тела“ препълнени до краен предел салона на „СКЛАД“ в Тютюневия град.

23 часа след завръщането си от Ню Йорк, авторът на „Физика на тъгата“ дойде в Пловдив за закриването на литературния фестивал и среща с пловдивската публика.

„Радвам се, че връзката между нас са книгите ми. Благодаря ви за всичките ваши тела, които са тук. Не очаквах да дойдат толкова много хора. Опровергава се българската поговорка, че очи, които не се виждат, се забравят“, обърна се Господинов към публиката. В отговор на въпроса защо е заложил на кратки разкази в новата си книга, той обясни, че днес, когато се говори много и напосоки, като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута.

Гл.ас. Гергина Кръстева от Филологическия факултет на Пловдивския университет отбеляза, че „Всичките наши тела“ гледа съвсем съзнателно към всички предишни теми и творби на Господинов, книга, която уверено може да каже: „Аз сме“.

Модераторът на срещата Манол Пейков поиска да узнае какво е да се живее в Ню Йорк, а публиката – дали ще се появи книга в резултат на 9-месечното пребиваване на Господинов отвъд океана

„Прекарах 9 месеца в една библиотека. Това е много необичайно преживяване. В Ню Йорк може да се види всичко, много човечен град – има ги усмихнатите хора, продавачите на хот- дог. Нбостъргачите не те потискат, защото просто не ги виждаш“, сподели впечатленията си Господинов. Засега нямал намерение да пише книга след пребиваването си в Америка, въпреки че срещнал прекрасни българи и чул невероятни истории. Според него българите в Америка и българите в България имат един и същи проблем –  понякога се чувстват чужденци и остават неразбрани.

Писателят за пореден път се върна назад във времето, за да припомни началото и първата провокация, която го е накарала да започне да разказва истории. Събрани в повече от 75 бележника.

„От „Лапидариум“ насам записвам историите си в тефтери. Така се роди и „Естествен роман“. Това е много хубава лаборатория. Трябва да призная, че пиша доста грозно, вероятно за да не могат идните поколения да разчетат записките ми. После обаче и аз самият трудно ги разчитам. Но това е много хубаво, защото ги доизмислям. Пишеха ми се кратки форми, фрагменти, които дават шанс на тишината. Като дете бях много мълчалив. И сега в компания не съм от най-активните събеседници. Обичам хора, които вмятат нещо и после се отдръпват, за да се осмислят думите им“, разказа Господинов.

Ако трябвало да посочи причините да пише, то това са историите, разказани от дядо му и баба му, както и творбите на Борхес.

Дали защото издателят Божана Апостолова му е поставила ултиматум или защото просто е назрял моментът, но Господинов призна, че пише нов роман, който се надява да е готов до пролетта догодина.