Можем да дадем клетва на себе си – да живеем, изграждайки частица от утрешния по-искрен, по-добър и по-щастлив свят, каза в словото си по повод 141-годишнината от гибелта на Ботев директорът на Кукления театър Виктор Бойчев
Десетки граждани отдадоха почит и се включиха в церемонията по повод 141-годишнината от гибелта и подвига на поета, публицист и революционер Христо Ботев в Цар-Симеоновата градина. Пространството пред паметника не успя да побере всички, дошли да поднесат цвете, да сведат глава пред паметта на загиналите за свободата ни. Слово произнесе директорът на Кукления театър Виктор Бойчев:
Стихотворението “Борба” на поета, публициста, революционера Христо Ботев не се преподава в учебните планове на българското училище нито след освобождението от турско робство в 1878г., нито след 09.09.1944г., нито в най-новото ни време след 10.10.1989г… Чуйте част от него!
“В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили волнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде.
…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памят често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди!
…
Светът привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своя свещени конец…
Ще викнем ние: “Хляб или свинец!”
Днес е ден на загиналите за свободата и независимостта ни знайни и незнайни герои, положили своята жертва в основите при създаването на Съвременна България.
Днес е денят на почит към загиналите, за да съществува нашето Отечество, денят на вградилите частица от себе си – за по-добър живот на наследниците им.
Днес е денят на мълчанието, ден за размисъл и ден на оценка, изпълнен с благодатта на живота за нас.
Днес е денят, в който можем да съпоставим техните идеали и величината на жертвата, извършена в името на по-щастливото Утре,
а наша грижа и дълг е да го сторим за Вдругиден.
Днес е ден на откровение и признание.
Днес можем да дадем клетва на себе си – да живеем, изграждайки частица от утрешния по-искрен, по-добър и по-щастлив свят, свят който да създаваме с отговорност към нас и всички останали, мястото в което ще живеят нашите деца и …може би …ще се наричат …българи?!
Днес е денят, в оптиката на който можем да прозрем какви ще бъдем – джуджета или великани, прекрачвайки в утрешния ден.
Днес е “Голямата задушница” на духа, наречен Български…
Днес е денят да мислим за глобалния свят на бъдещето, в което ще се разтворят всички национални геройства и жертви, ще се стопят като сянка: култура, език, идеал, морал и достойнство – всичко ще отиде на “бунището на историята”, стъпкано и презряно, ако не го пазим в себе си и не го вградим в следващите след нас поколения.
Днес е денят на България!
За да го има и утре – трябва борба,
борба неуморна,
безкрайна, нестихваща,
постоянна и пламенна,
неувяхваща от жаркото слънце,
непримирима като вятъра,
неспирна и чиста – като пролетните дъждове,
разчупваща ледовете,
изриваща снега и тъгата от обрулените лица,
изсушаваща сълзите,
надмогваща стенанията и болката, глада и умората,
надсмиваща се и прекрачваща
през пропастта на бездушието и нищетата,
унищожаваща и стремително увличаща,
сгромолясваща и издигаща…
Борба!
За правото да се наричаме Българи!
“Да живей България!”
