Директори на училища от пловдивския квартал „Столипиново“ предупреждават, че предложението първокласници да повтарят класа при недостатъчно владеене на български език може да доведе до обратен ефект – вместо повече деца да останат в образователната система, част от родителите изобщо да не ги запишат на училище.
Повод за коментарите им са предложените от парламентарната група „Прогресивна България“ промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Те предвиждат въвеждането на подготвителен езиков клас преди първи клас за децата, които не владеят достатъчно добре български език. Ако и след него учениците не покрият необходимото ниво, те да повтарят първи клас.
Според директорите усвояването на български език е безспорен приоритет, но предложеният подход няма да реши проблема. По думите им съществува риск семействата да се откажат още в началото и децата да останат извън образователната система.
„Ако родителите знаят, че детето им може да повтаря класа, много от тях няма да го запишат или ще го отпишат. Добре, ще приемем закона, но какъв ще бъде ефектът?“, коментират училищните директори.
Те обръщат внимание, че за повечето деца от етноса принадлежността към общността е изключително важна. Повтарянето би ги отделило от приятелите, братовчедите и връстниците им, което може да доведе до чувство на срам, демотивация и още по-голям риск от отпадане от училище.
Вместо това директорите предлагат да се засилят консултации по български език, заниманията след часовете и индивидуалната работа с учениците по различни национални програми. Според тях насърчаването, а не наказанието, е по-ефективният подход.
В училищата в „Столипиново“ работата с българския език започва още преди първи клас и обхваща не само децата, но и техните семейства. Организират се инициативи като „Уча с мама и с татко“, открити уроци и читални, в които родителите участват активно. По думите на директорите това е начин за насърчаване на семействата да бъдат партньори на училището, което е необходимо условие децата да останат в системата.
„Има училища, в които могат да се видят табели: „С родители дотук“. При нас това няма как да се случи. Напротив, обратно е, стараем се да привличаме родителите към училището. Има първокласници, които плачат за майките си, особено когато са пропуснали подготвителните групи. Затова организираме открити уроци, за да работим заедно“, обясняват школските мениджъри.
Сериозно предизвикателство остава езиковата среда. В много семейства се говори основно турски език, гледа се турска телевизия, а българският се използва предимно в училище и при административни услуги. Затова училищата разчитат и на образователните медиатори, които подпомагат комуникацията с родителите, посещават домовете им и убеждават семействата да записват и задържат децата си в училище.
В някои училища работят по трима медиатори, които през цялата година обхождат домовете.
По думите на директорите трудностите не се изчерпват само с езика. Много семейства живеят в тежки социално-икономически условия, а част от тях са разделени между България и чужбина. Нерядко деца се завръщат след години зад граница, владеят по-добре езика на държавата, в която са живели, отколкото българския, а понякога се налага да повтарят класове именно заради прекъснатото си обучение.
Учителите често поемат роли и извън преподаването. Когато дете остане гладно, купуват храна със собствени средства, осигуряват тетрадки и химикалки или търсят дарения на учебни пособия. Освен това използват разнообразни методи за преподаване – онагледяване, драматизация, дигитални ресурси, интерактивни игри и други подходи, за да направят изучаването на български език по-достъпно и интересно.
„Нашите ученици трябва да харесват учителя, за да искат да учат. Те обичат с душата и с очите“, казват директорите, подчертавайки, че доверието между учител и ученик е ключово за успеха.
Те припомнят още, че в редица държави децата първо преминават интензивно обучение по официалния език, преди да бъдат включени в училищното образование. Според тях подобна подготовка е необходима и у нас, но трябва да бъде съпроводена с достатъчно ресурси, повече подкрепящи специалисти и индивидуална работа, а не със санкции, които могат да доведат до отпадане на още деца от образователната система.
