10-класникът от Математическата гимназия се вълнува от теория на игрите, чете Оруел и най-много от всичко държи на себе си

Десетокласникът от Математическата гимназия Димитър Чакъров спечели престижната награда на Харвардския университет Book Award 2018. Седем български ученици от 10 и 11 клас от шест града в страната станаха носители на приза. Победителите се определят ежегодно сред кандидати от 2000 училища по целия свят. У нас наградата се връчва от “Харвард клуб България”, чиято цел е да открие и насърчи изявени ученици да се развиват. Наградата няма финансово изражение, а е по-скоро морален стимул. Димитър е в Математическата гимназия още от 5. клас. В момента учи в паралелка „Математика с английски език”. Намираме го в час по физическо. Прави уговорката, че не обича да привлича внимание към себе си, но склонява да отговори на въпросите след последния си успех. „Гордея се, че те познавам!”, стиска ръката му преподавателят по български език Бистра Иванова, която ни среща в училищното фоайе, където разговаряме.

 

-Поздравления за оценката, все пак я получаваш от Харвардския университет. Как попадна сред номинациите?

-Бях предложен от Ученическия институт по математика и информатика към Института по математика и информатика. Явно съм бил одобрен на първия етап, защото се свързаха се с мен за онлайн интервю на английски. Говорих си с Мария Попковачева, която е завършила преди пет години в Харвард, но в момента живее в Канада и провежда интервюта към българския клуб. Въпросите бяха стандартни – кой съм, какви са постиженията, хобитата и интересите ми и в каква сфера смятам да се развивам в бъдеще.

-Печелил си медали в множество научни състезания и конференции за ученици. През април получи грамота за отлично представяне и една от специалните награди на журито в  националния конкурс за проекти “Млади таланти”.

Да. Това ми донесе правото да представям страната ни на EXPO Sciences Europe в Полша през юли. Ако се върна назад във времето, в 6 клас спечелих златен медал на националния кръг на олимпиадата по информатика. Като 7-класник се класирах втори на Пролетния турнир по математика, а в 8. клас заех второ място на Есенния турнир по математика. Сред тазгодишните ми постижения е сребърният медал от Международната конференция на младите учени в Белград (в категория “Математика”).

-На конференцията и на Експо се представи с проект в сферата на теорията на игрите. В какво се състои разработката ти?

-Разлеждам една игра, при която имаме дъска, разделена на квадратчета и двама играчи, които могат да слагат домина върху нея. Този, който няма възможен ход, губи. Нашата задача е да намерим дали за дадени дъски има стратегия, която играчът може да използва, а ако няма, да кажем защо няма. Идеята е да получим завършена теория за тази игра. В бъдеще смятаме да разширим правилата на играта за по-обща версия. В самата разработка създаваме връзка с друга игра. Ако имаме сложна алгебрична конструкция, която има лесен вариант в нашата игра, това би намалило сметките. Но това е още хипотетично.

-С такава лекота го обясняваш, сякаш математиката е игра.

-Всяка игра е математика. Джон Хортън Конуей – един от най-известните математици на 20 век,  е казал: „Единственото нещо, което съм правил в математиката, е да играя игри. И съм откривал неща, които вече са били пред мен”. Използвам негов резултат в моята разработка. Когато се прави разработка, никой не знае какво извършва, просто търси.

-Как се насочи именно към теория на игрите?

-Участвах на Лятна изследователска школа, където наши ментори бяха учени от Института по информатика. Те ни дадоха набор от теми за работа и аз избрах тази. Започнах  я по време на школата и постепенно наслагвах. Играта идва от по-обща версия на друга игра, популярна 70-те години на миналия век в математическите кръгове на Кеймбридж и Оксфорд.

-Когато не си обсебен от математиката, какво обичаш да правиш?

-Много чета. В момента съм погълнат от „Фермата на животните” на Джордж Оруел. Разхождам се, харесвам града в който живея.

-Етикетът, който обичайно се поставя на днешните млади е, че са обхванати от апатия, че им липсат  мотивация и амбиция.

-Много ме дразнят обобщенията. Няма как всички млади хора да бъдат поставяни под общ знаменател. Мога да говоря за себе си. Не обичам далечните планове, но възнамерявам да кандидатствам в чужбина. На тези, които ще ме упрекнат, че бягам, бързам да кажа: „Не, просто искам да събера опит, да усетя как общува научната общност по света. Най-много от всичко държа на себе си.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.