Според холандския експерт Тон Дайф 25 на сто от времето в училище се губи в изчакване на учителя
В Белгия децата не казват: „Седнал си ми на чина”, защото никой няма свое място, стана ясно от презентацията на Риа Верлинде на майсторски клас за иновации
Децата получават по 600 задачи на ден. Шокиращата цифра назова холандският лектор Тон Дайф на майсторския клас за иновации в класната стая, който се проведе в „Грандхотел Пловдив”. 220 учители, директори и образователни експерти от цялата страна се включиха в четвъртата годишна инициатива на „Световен образователен форум България” и Община Пловдив. За да „оцелеят” обаче учениците игнорирали 70 на сто от заповедите, които са получили, и сами решавали кои от поставените задания да изпълнят и кои не. „Сложи си якето на закачалката”, „Отвори учебника на стр.22”, „Пиши”, „Остави телефона”, „Не говори” и т.н. са част от поредицата заповедни изречения от страна на възрастните, които детето чува всеки ден.
„Не може да третираме всички деца в класната стая по един и същи начин. Проблемът в нашите училища е, че неуспехът не е опция и ти трябва да следваш правилата, наред с останалите. А всеки е със собствен темп на развитие. Децата понякога изпитват затруднение с формулировката, а ние, учителите, с чуваемостта. Трябва да ги подкрепяме и насърчаваме, дори да имат проблеми”, анализира с презентацията си Тон Дайф. Президентът на „Световен образователен форум” и експрезидент на Европейската асоциация на училищни директори бе първият от ключовите лектори на майсторския клас, който носи един квалификационен кредит от Пловдивския университет.
Пред българските си колеги той посочи пет правила за иновативна класна стая. Холандският експерт им препоръча да комуникират, както с учениците, така и едни с други, и да имат нагласата да се изслушват. Визирайки своя опит, Дайф бе категоричен, че магията започва, когато учителят се научи да чува децата.
„Правете малки стъпки и вижте дали работят”, каза още Дайф и увери, че експериментите в един момент ще доведат до успешното решение. Той окуражи участниците в майсторския клас да мислят нестандартно и на въпроса: „Защо го правя”, отговорът да не бъде защото така пише в учебника или защото по същия начин го правих миналата година, а понеже имам някаква цел. Сътрудничеството и празнуването на успехите са четвъртата и петата стъпка за промяна в класната стая, добави Дайф.
Чрез презентацията на Риа Верлинде българските експерти и педагози почерпиха идеи от белгийския опит. Верлинде, която е член на борда на Националната асоциация на училищните лидери в Белгия, разказа за католическо начално училище, в което учат деца от 6 до 12 години. От септември белгийските училища са започнали работа по прилагането на нова концепция за обучение, която да даде възможност на децата да се развиват в различен контекст. Правителството набелязало най-общите цели на концепцията, а плановете за постигането им са дело на отделните училища. Учителите сами правят програмата си, като се ръководят от правилото: учене чрез правене или усещане. Децата в клас са 24 и работят в групи по 4, като учителят в повечето време е наблюдател, който поставя задачи и насочва.
„В Белгия децата не казват: „Седнал си ми на чина”, защото никой няма строго фиксирано място. Днес може да разпределен в една група, а утре да се озовеш с друг екип. Имат специални кутии, в които прибират вещите си”, уточни Риа Верлинде. Програмата по отделните учебни предмети е така разработена, че да развива способности за изследване, безопасен начин на живот, отговорност, критично мислене, музикална култура, творчество, физически умения.
