Да сме в Европа не означава да се откажем от езика и паметта си, казва литераторът Маргарита Николова
Грамотни ли са пловдивските ученици, разпознават ли цитати и откъси от знакови литературни творби, проявяват ли логическо мислене. Как се справят зрелостниците и кандидат-гимназистите с подготовката за матурите и националното външно оценяване. Отговор на тези въпроси търси от основния организатор на престижното състезание по български език „Св. Иван Рилски“ Маргарита Николова – преподавател в ОУ „В. Левски“. Няколко стотин ученици от 2 до 12 клас решаваха тестове в първия етап на надпреварата, а днес класираните на първите три места в съответната възраст получиха грамоти и награди.
- Г-жо Николова, за поредна година интересът към състезанието е огромен. По какво се отличават тестовете, които предлагате, от тези на останалите състезания и от изпитните варианти в училище?
Тестовете са правени с много любов към учениците и към предмета, който преподаваме. Това не е просто предмет, това е родният ни език – трябва да го знаем, да го използваме с уважение , защото той е едно от основните средства да вървим напред. И въпреки че сме в Европа, не означава, че трябва да се отказваме от езика, от корена си, от историята и паметта си . Тестовете са съобразени с материала, който се изучава до момента на провеждането на изпита, като се съобразяваме с факта, че различните училища работят по различни учебници, проучваме кой докъде е стигнал, за да не злепоставяме колегите и да не се чувстват неудобно учениците. Когато ученикът успее, учителят е добър, когато не успее, вината винаги е на учителя. Ние сме благодарни на колегите, на родителите, на всички, които разбират, че без грижа за образованието нищо няма да се получи. Затова грамоти има не само за първенците, но и за учителите им. Тестовете са направени според науката „Тестология“ и искаме да покажем на децата, че добрият тестов въпрос и добрият тест не са за подценяване. Да решиш тест не значи да налучкваш отговорите, а трябва да помислиш. Понякога има закачка, леко подвеждане за тези, които не мислят и не са усвоили добре материала. Тестът е добра диагностика за уменията и за усвояването на материала на даден етап. Освен за диагностика, нашето състезание е за развиване на интерес към предмета, за тренировка и сверяване на часовника, за трупане на опит. Едно е да решаваш тест в клас, а друго да се измериш със стотици.
- Това е дванадесето издание на състезанието, каква промяна отчитате сред учениците?
- Тук идват най-мотивираните, най-амбициозните. Не мога да твърдя дали това е постижениа само от страна на учениците или има значение и намесата на родителите. Истината е, че трябва да обединим усилията си да помогнем на нашите деца и не бива в никакъв случай негативните оценки да излизат на преден план. Старо правило е да се казва първо доброто, а после да се изтъкват недостатъците. Смятам, че има много талантливи деца с усет към езика, но не е добро, че пренебрегваме обучението в училище, че винаги слагаме етикета колко са неподготвени децата и изпускаме техните постижения . Недопустимо е.
- В този ред на мисли родители и учители ви насърчиха да издадете книжка с тестове за 7 клас от досегашни издания на състезанието.
– В нея са събрани 14 теста с 14 текста за преразказ, които са давани през годините, и учениците твърдят, че са им помогнали за подготовката за изпита. Всеки, който се готви за национално външно оценяване, може да провери знанията си. Колеги казват, че са подходящи за работа в групите за СИП и ЗИП, както и за самостоятелна подготовка. Накрая има и верните отговори. Много наблятгаме на лексикалната култура. Нашите тестове помагат много за подготовката за изпита, но в същото време не вкарват в рамки учениците. Задачите са разнообразни и интересни, провокативни и смятаме, че това са част от достойнствата им.
– Защо българските ученици показват лоши резултати на международни тестове като PISA и защо констатациите са, че са функционално неграмотни?
– Не съм убедена, че е точно така. Тестовете на PISA са нещо, с което те не са свикнали, т.е. изпитваме ги на нещо, което не са учили. И тук въпросът опира по-скоро до учебни програми, държавни образователни изисквания и нов закон.
– Кои са най-честите грешки, на които се натъквате при проверката на писмените работи?
– Обичайно това са членуването, употребата на бройната форма, учтивата форма. Грешки, които, за съжаление, се срещат в обществения живот, в медиите и децата ги повтарят. Убедена съм, че повечето ученици знаят правилото , но при употребата му допускат грешки. Състезанието е точно затова –още един начин да преодолеем пропуските.
