Теодора Пампулова за трудностите, които създава дигиталната среда за най-малките
Поредното превключване към обучение от разстояние в електронна среда отново разклати образователната система и доведе до очаквани конфликти. Никой не иска да отстъпи от позицията си, а едновременно с това каквото и решение да бъде предложено, то тутакси бива критикувано. Сред най-потърпевшите са децата, прекрачили училищния праг преди малко повече от месец. Трудностите, които създава дигиталната среда, коментира детският психолог Теодора Пампулова, която е педагогически съветник в ЕГ “Иван Вазов” и докторант “Възрастова и педагогическа психология” в Пловдивския университет.
Преходът от детската градина към училището е изпълнен с вълнения и емоции – позитивни и негативни. Новото учебно заведение е свързано с нови предизвикателства, приятелства и задължения. Адаптацията на първокласника е не само с приучаване на детето към процеса на учене, но също така и към физическата и социалната среда – сградата на училището, класната стая, към съучениците и другите ученици в училището, към учителите.
Дъщеря ми е първокласничка в НУ “Петко Р. Славейков”, където класът й все още учи присъствено. Тя обича учителките си г-жа Теодора Накова и г-жа Ани Чохлева и се радва, когато е сред децата. Всеки ден трупа нови успехи – отива сама до стола в училището, създава приятелства, пее пред класа (въпреки, че не обича) и др. Бори се и с трудностите – съученик не й обръща внимание, пише по-бавно и това понякога я разстройва, не винаги вади подходящите учебници от раницата си… И успехите, и трудностите са част от порастването. Наблюдението, имитацията и съревнованието са движещи сили на социализацията, а последната е почти невъзможна онлайн.
Като детски психолог, виждам трудностите, които създава дигитална среда за най-малките ученици:
- Прекалено много време пред устройствата
За да усвоят новите знания, четенето и писането, децата в първи клас имат нужда от непрекъсната видео връзка със своите учители. Специалистите обаче съветват да прекарват възможно най-малко време пред екраните. Опитът от предходната онлайн учебна година показа следното: децата по-често изпадаха в емоционални кризи и сривове, появиха се повече проблеми със съня и храненето, с мотивацията за постижения; тревожността и безпокойството повиши параметрите си, а възрастовата граница на паническите атаки падна значително!
- Родители перфекционисти и първокласници
Много от родителите са склонни да изискват максимално добър (често перфектен!) резултат в писането, смятането, оцветяването и т.н.. Това е в основата на напрегнатите отношения между детето и възрастния. Понякога грешките и неуспехите на малчугана в учебните задачи, свършени под наблюдението на възрастния, са предпоставка за физическо и психическо насилие в семейството, особено ако родителят е нетърпелив или преуморен. А какво се случва с децата, чиито родители не могат да бъдат достатъчно активни в онлайн обучението? Пропуските в материала неминуемо оказват влияние на самооценката и мотивацията за учене. Децата, които не успеят да наваксат материала допускат много грешки, демотивират се и дори отказват да учат и посещават училище.
- Родителите и образователните изисквания
Писането на „тумбачета“, „чертички“ и “телефончета”, букви и цифри е автоматизиран процес при възрастните. Възможно е обаче последните да предадат своите индивидуални особености при писане и смятане, вместо да следват заложените правила за това. Има родители, които изписват цифрата „8“ с две кръгчета едно над друго, което е неподходящо. Тези родители биха формирали навици у своите първокласници, които след това ще бъдат трудно променени.
- Липсата на физически и ограничен емоционален контакт с учителя
Първокласниците се нуждаят от емоционалната подкрепа на значими възрастни. Децата често се разстройват ако не получат вниманието и насърчението им. Това е трудно да се осъществи в дигитална среда тъй като, както самото дете, така и педагогическият специалист са натоварени с много задачи, които трябва да изпълнят за кратко време. Прегръдката, държането на детската ръка при изписване на новите елементи на буквите, потупването по рамото, са повод за много детски усмивки и гордост. Началният учител е не просто носител на знанието, той е и вдъхновител! Той показва ученето като забавно, приятно и интересно занимание! Поощрява детското любопитство, изследването на света!
- Децата има нужда да общуват с връстници
Онлайн обучението се отразява на създаването на приятелства и контакти между първокласниците. Тревожните деца, които по-трудно общуват с връстници, няма да имат нищо против онлайн обучението, но след него може би няма да искат да се върнат в клас, притеснявайки се, че нямат приятели в училище. Децата, които пък са екстроверти, ще страдат от липсата на внимание и на всяка цена ще се опитат да си го набавят в семейството, защото няма да го получат онлайн.
- Липсата на физическа активност
Първокласниците имат потребност да играят, да са активни и подвижни. Именно поради тази причина учебните занятия при тях са с намалена продължителност като се редуват предмети, които натоварват с такива, чиято цел е да се движат и творят. По време на дистанционното обучение родителите на децата в първи клас трябва да ангажират детето да играе и да се движи, тъй като часовете по физическо възпитание и спорт няма да са достатъчни.
Попитайте някой първокласник дали му е трудно и вижте какво ще ви отговори! Добавете към отговора и тревожността, която предизвикват спорещите помежду си възрастни, търсещи кой трябва да поеме вината. Добавете онлайн обучението и домашната работа, ваксините и тестването, болестта и загубата на близки и вижте в колко тревожен свят живеят децата ни!
