Клубът по киберсигурност на СУ „Любен Каравелов“ посрещна ученици от професия „Програмист на изкуствен интелект“ в СУ “Св. Паисий Хилендарски” за съвместно открито занятие
Десетокласникът Павел Кацаров представи разработена от него иновативна игра, която обучава децата как да се предпазват от кибератаки и им помага да изграждат основни умения за безопасно поведение в интернет. Негови помощници за създаването на Stealth sec са съучениците му Галя Маркова, Никълъс Лефтеров – всички от професия „Програмист на изкуствен интелект“ в СУ “Св. Паисий Хилендарски”.
Презентацията бе направена по време на съвместно открито занятие с учениците от клуба по киберсигурност на СУ „Любен Каравелов“, които бяха домакини на публичното събитие по повод Деня за безопасен интернет.
„Създадохме играта с цел да въвлечем играчите към етичното хакерство, а именно в ролята на “бели” хакери. Предоставяме им казуси, свързани с различните видове видовете заплахи в интернет пространството – от фишинг до социално инженерство. Затова плануваме да я предоставим на училищата, за да я ползват за интерактивен начин на обучение“, обясни Павел, чиято разработка бе класирана на престижното четвърто място на Националния есенен турнир Джон Атанасов. Тя бе представена и на международното събитие Investor Day, организирано от Европейския експертен център в областта на киберсигурността и Националния координационен център – България.
По време на занятието отборите на двете училища трябваше да търсят отговори на казуси, генерирани от изкуствен интелект и да разпознаят типовете заплахи – фишинг, социално инженерство, злонамерен софтуер, рансъмуер, вътрешна заплаха, разширена постоянна заплаха. Учениците се обединиха около идеята, че атакуващите непрекъснато развиват методите си за атака, за да избягват откриването и да използват нови уязвимости, но разчитат на някои често срещани методи, за които младите хора могат да бъдат подготвени да не се поддават.
Статистика на Националния център за безопасен интернет, който преди дни отбелязва 20 години работа за онлайн защита на децата:
Общият брой обработени от Горещата линия на Центъра сигнали за цялата 2024 г. е 1 749 747. Малко над 79 000 са получени от международните партньори от Мрежата INHOPE. Това са Горещите линии от други 46 държави, които сигнализират, когато са открили незаконно съдържание, хоствано на български сървъри с български IP адреси. От тези 79 000, след анализ и обработка, над 70 200 сигнала Центърът е изпратил към дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП заради реално открито незаконо съдържание, съхранявано в България.
Оставащите 1 670 000 са т.нар. „производни сигнали“. Центърът достига до тях след сигнали за незаконно хоствано съдържание в България, при проверката на което на същото място са открити още снимки и линкове, водещи към още недокладвано незаконно съдържание. Сигналите за съдържание, което не се хоства в България, се насочват към ICCAM системата и към съответните Горещи линии в други държави. Така екипът се „самосезира“ и доклава новооткритото съдържание. Основният дял от сигналите – 99% – засяга основно момичета.
Често големи обеми сексуална експлоатация на деца се откриват в канали в Telegram или на устройства на конкретни лица, които продават съдържанието на принципа на масивна „банка“ за порнографски видеа и снимки. Успех за Центъра е разкриването и затварянето през 2024 година на канал в Telegram с над 100 000 изображения.
Центърът у нас се нарежда на първо място в международната мрежа, разследваща разпространението на порнографско съдържание с деца в различни държави.
От Центъра съобщават още, че сигналите от Консултативната линия – 124 123, в 60% постъпват по телефон, а 40% – през чата в сайта safenet.bg. През изминалата година все повече родители са потърсили съдействие – често за проблеми, на които децата се натъкват през видео игри, социални мрежи, различни интернет страници. Повишава се броят на бащите, които звънят за консултация. Най-често въпросите касаят превенция, как да постъпят децата в случай на сексуално изнудване, как да бъдат защитени профилите, какво да направим, ако получим неприлична снимка и др. Чести са въпросите и за реакция при онлайн тормоз. От родители са 63% от потърсените консултации, 37% са от деца и младежи с обаждане по телефон или през чата в сайта. Родителите все повече се интересуват от програмите за родителски контрол и как да говорят с децата си, за да ги предпазят от опасностите онлайн.
