Българският учител доказа, че може да се мобилизира по-бързо и от форума на БГ мама, казва Мария Янкова – преподавател по български език и литература в ОУ “Св.св.Кирил и Методий”, с Марково

Мария Янкова – преподавател по български език и литература

(Публикуваме без редакторска намеса коментара й, изпратен до “Уча в Пловдив”)

Усещат се като 35 дни. Откакто обявиха извънредното положение не мога да реша кое е по-извънредно за размисъл – дали да се запася с тоалетна хартия, да купя 883 пакета макарони, да продължа безуспешно да търся маски и дезинфектанти или да водя дистанционно обучение. През уикенда нашата гилдия преживя грандиозно самообучение и в повечето си случаи завършекът бе пагубен. Вече гъмжи от псевдоспециалисти във всички групи и форуми, но видиш ли няма как да си разгърнат огромния двудневен потенциал, защото всички платформи не издържаха. Не издържаха на напора на учители, които почти не разбират какво правят; родители, които, въвличайки детето в платформа, се надяват да се дистанцират от тях за няколко часа, защото от 3 дни са вкъщи и „не се търпи“. И тогава от: „Ох, как ги търпите в училище“ се превръща в: „Ох, благодарим за разбирането и търпението“. Вече се усеща лека наченка за промяна в курса. Има надежда, бе хора. Има я. Не се вижда ясно, но се усеща, нещо като Северняка снегояд на Емо Чолаков

Българският учител доказа, че може да се мобилизира по-бързо и от форума на БГ мама, защото и до днес – ден трети – те не успяха с ваксината срещу вируса. Като казах вируса – бърза дезинфекция и продължавам. Така. Ваксина още няма. Сутрин ставам, следя министрите и симпатичния ген. Мутафчийски. А някой почва да пише…. Чакайте, и кафе не съм пила. Бърза дезинфекция на зъбите. Вчесвам косата – имам инструктаж да спазвам.
Та, връщам се пред телевизора, но спешно включвам лаптопа – имам 4 писма на едната поща, 7 на другата, 2 пропуснати обаждани от колеги с час 7,30, вайбър групата, фейсбук групата. Изобщо старт на извънредното обучение или на дистанционното положение. Вече не съм сигурна. Отговарям на всички повиквания и трябва да вляза в час – кафето ми изстинало, дори не го откривам. Карай, дезинфекция на ръцете и клавишите и започвам онлайн урок. А, и едно червило, естествено –  имам инструктаж. И спокойно, спокойно – да не викаме – записват ни, ще ни изтипосат.

След 20 минутни опити за влизане в системата, прекарвам час с 4 деца. И без нови знания – има инструктаж. Добре де, с 4 деца кой безпросветен ще взима нови знания. Както и да е. Имам междучасие – телефонът звъни – колежката, пак 4 съобщения на вайбър и 1 обаждане от директор. Карам ги в обратен ред в опит да направя топло кафе. Дезинфекция на ръцете. Докладвам за брой присъствали, методи, форми, цели и други дреболии по телефона. Вайбър отговорен…. И трябва да влизам в час – колежката ще чака. Стартираме…. И колежката звъни…Е, в час съм, в час съм. Да, добре. Не викай – имаш инструктаж. Тук учениците са повече и повече приказват. Ами, вълнуват се децата – да видят другите де, не мен. Пускам презентация и се сещам, че пак  ударих на камък с кафето. Сега ще обобщя, ще дам домашна и ще се добера до кафе. Приключва ми часът – в рамките на нормалното. Време за кафе – трети опит. Дезинфекция на ръцете. Мъжът ми звъни по телефона – дали да вземе нещо от магазина. Отказвам, но после ще съжалявам. А, да, колежката – обаждам се. Обяснихме се за извънредното положение. И трябва да влизам в час. Хайде този път пък системата не работи, не успявам да вляза. Нищо. Ще се справя някак си. Пускам презентация и работен лист – нещата вървят. Ей, ами кафето…

Приключвам часовете и вече преминава пладне, а аз пия кафе. Нищо. Имам график да спазвам, че после трябва да се „чекна“ във формуляра. Започвам да звъня на родители и да отговарям на въпроси от децата за домашните – не зная какво получавам повече – въпроси или домашни. Само спокойно, не се нервирай – имаш инструктаж от сутринта. Майката на Николета обяснява, че се е успала, защото снощи учила до късно. Бащата на Живко пита как да му пусне звука. Радина ми пише, че не може да отвори WORD. Започвам да й давам инструкции в коментар. Директор звъни – оперативка след 4 минути. Ангел споделя, че не може да влезе в платформата и иска да му сменя профила. Да, добре, може. Христо пита дали може да пусне домашната на снимка в не знам си кой коментар на коя снимка в коя група. Може, може. Само трябва да сме спокойни.  Хайде – дезинфекция и да влизам в оперативка. Леле, изпуснах ген. Мутафчийски в обедната емисия, нищо и следобед има новини.

Един час оперативка , в която трябва да слушам инструкции, да отговарям на мейли, коментари, вайбъри и трябваше да приспя детето си. То след малко ще стане 16 ч, нищо тя ще става вече – следобед ще я видя. Ами след оперативката влизам в конферентна връзка и нагласяме програмата.

Програмата – нагласена. Консултациите – осъществени. Часовете – проведени (със съмнителен резултат). Сега остана още нещо и ще обърна внимание на семейството. Да подготвя часовете за утре. И като седнах, като се записах, заразлиствах. Но през това време валят въпроси за домашни, за платформи, за мейли. Това нещо си върви постоянно. Правя си тестче за 5 клас, стоп. Колежката звъни да анализираме деня. Добре. Хайде да се раздвижа малко през това време, да не съм все пред компютъра. Дезинфекция. Затварям телефона. Хайде и другата колежка. Връщам се към лаптопа – отговарям на мейли. Да поработим над тестчето. А, една колежка пише за парола за профила на папката на нещо си. Да, давам го. Една майка звъни. Едновременно правя тест, давам парола и консултирам – тук вече смесих работните часове и не разбирам – като допълнителен час ли ще ми го платят или наполовина. Не знам. Не съм добра с числата. Абе, колкото дадат. За децата го правим. Нали много ни обичат и уважават.

Поглеждам часовника – време за ген. Мутафчийски. Е, изпуснала съм го. Но дават как хората пляскат по балконите в знак на благодарност към медиците. Браво! Хубаво е това! Пускам сълза. Давам си сметка колко неща свърших днес, а за мене няма кой да плесне на балкона. И като погледнеш – нищо не си свършил, защото „Вие учителите сте добре……“. Започвам да рева. Става ми мъчно, несподелено, изтощено и неразбрано. Питам се дали си струва и кой ще те оцени.
Станало е 20 часа. И се сещам как мъжът ми ме питаше дали искам нещо от магазина сутринта. Казах ви, че ще съжалявам. Друго не остава, освен една дезинфекция на зъбите, целувам детето за лека нощ – вкъщи съм, а не успявам да го видя дори. И да се надявам, че утре нещата ще минат ефективно. Само да не се изнервяме, да бъдем спокойни – имаме инструктаж да спазваме.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.