Деляна ЛУКОВА
Инициативен комитет от историци и родители въстана срещу учебниците по история в начален курс и гимназията, заради противоречията в тях и липсата на най-важния смисъл – да формират историческа памет и чувство за национална принадлежност. Повод за шумната реакция отпреди месец бе позицията на директора на Историческия музей в Добрич Костадин Костадинов, който нарече учебникът по „Човек и общество“ за III клас отрова зе децата ни. Анализът му за бездушното поведение на образователното министерство и антибългарския фронт, окупирал учебниците, взриви социалните мрежи. Костадинов негодува срещу преиначаването и омаловажаването на исторически факти и събития, свързани с именити български владетели, като Симеон, който водил продължителни войни с Византия, но според учебника „те не оставили трайни следи в българското минало“. Второто българско царство е сбито в два урока, а как след Иван Асен II идва Османската империя не става ясно. Името на трагичния и героичен Иван Шишман въобще не се споменава, стана ясно още от анализа на музейния директор. Въазмущение буди и фактът, че в урока за Левски не става ясно защо е съставял революционни комитети и срещу кого е готвил въстание. Като повечето неща у нас – всяко чудо за три дни. Почесахме си езиците, а резултат насреща няма.
Години наред дебатът за програмите по история е на дневен ред, правени са десетки анализи на съдържанието в учебниците, но така и не се стига до промяна, а всеки преподавател се спасява поедимично. Тук обаче дебатът опира до морала на учителя и минава неизбежно през неговото разбиране за преподаване. Ако трябва да сме честни учебникът и програмите са толкова добри, колкото са и учителите. Доказват го резултатите от външното оценяване по история – при 7-класниците Пловдив се нарежда под средното ниво за страната, а що се отнася до матурите, положението на зрелостниците от най-стария жив град в Европа е още по-незавидно – трето място отзад напред.
Не можем да виним само стандартите – за всеки клас те са едни и същи, различно е само съдържанието. Наливат се луди пари за квалификация на учителите, но нито нивото на гилдията се повишава, нито резултатите.
Учебниците по история са първи ориентири за изучаване на миналото. От казаното в тях обаче децата не могат да заобичат историята, написани са скучно, липсват каквито и да било логически връзки. Цели епохи са събрани в рамките на два листа. В VI клас, вместо да се разглеждат поотделно идеологиите на Левски, Каравелов и Ботев, те са обобщени в урок. Все по-трудно става да се преподава, дори да имаш интерактивна дъска, коментират водещи пловдивски преподаватели. Повечето от тях признават, че от години са зарязали учебниците и сами си разработват темата на урока, като, разбира се, се съобразяват с държавните изисквания, тъй като по тях оценяват не само децата, но и самите тях. Като преподаватели с дългогодишен опит, те следват интереса на децата и така поднасят историческите факти, че да ги заинтригуват. Всичко, което е част от съвременната история, без да има исторически натрупвания на знания, е политолигия. В този смисъл е абсурдно в III клас да се обясняват понятия като конституционализъм и парламентаризъм, коментират още историците.
