Който иска да следва за здраве, си е негов проблем, държавата да финансира тези, от които има нужда, казва председателят на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев
Ректорът на Медицински университет-София и председател на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев бе гост на зарязването на лозята в Аграрния университет днес. Разговаряме за предстоящата кандидатстудентска кампания, финансирането на вузовете и промените в стратегията за израстване на академичния състав, за това възможно ли е обединение на висши училища.
– Проф. Митев, висшите училища изтагелиха вече приемните си кампании още от януари. Очаква се кандидат-студентите да са с една трета по-малко от местата. За какво качество говорим, когато буквално ще ги молите да се запишат в първи курс?
– Аз, като ректор на медицински университет, нямам този проблем, тъй като при нас кандидатстват по пет човека за място, въпреки демографската криза. Така е и с другите медицински вузове. Не знам колегите на останалите висши училища как ще се справят с проблема. Министерството на образованието предложи стратегия, която Съветът на ректорите одобри и която вече мина през комисия. Очакваме да бъде приета по-бързо от парламента, защото в нея има много положителни моменти и те са свързани със стимулирането на най-добрите професионални направления. Това означава, че всеки ректор следва да преосмисли цялостната си политика и да приема само в тези области, в които има най-висока оценка според рейтинговата система и за които ще получи най-голямо финансиране.
– Да, но някои ректори се оплакаха, че тя е необективна.
– И аз имам забележки към системата, макар че нашият университет е на първо място по повечето направления. С пълно основание ректорите гледат подозрително на всички анкети, които се правят, и то с пълно основание, защото не е ясно как са правени. По обективните критерии ние сме на първо място, а според анкетите – на последно. Как става тази работа? Значи има нещо гнило . А ректорът на Пловдивския университет проф. Запрян Козлуджов направо каза, че това е стъкмистика и до голяма степен е прав. Оценката на Националната агенция за оценяване и акредитация, която работи с обективни критерии, трябва да е решаваща. Трябва да се отчитат и научните публикации. Що се отнася до критерия „Реализация на пазара“, той също трябва да се ограничи по простата причина,че не става дума за сравнение на отделни специалности, а за едни и същи. Каква разлика може да има при реализацията на студенти по медицина, когато има огромен глад за медици. Разбирам, ако ни сравняват с други специалности, и тогава да тежи този критерий. Но да му се дава 30-35% тежест е недопустимо.
– Има и друго разминаване – към някои специалности интересът е традиционно голям, въпреки че пазарът няма нужда от такива кадри и реализацията е ниска. Какво да правят университетите в този случай?
– Тук държавата наистина трябва да се намеси. Не може икономистите и завършилите публична администрация да са почти половината студенти у нас. Това е абсурдно. Който иска да следва за здраве, това си е негов проблем, но държавата трябва да финансира толкова, отколкото има нужда. Всеки ректор, ако иска да развива и други дисциплини, да си прави сметката как ще привлича студенти – платено ли, безплатно ли. Педагозите и инженерите, които са много дефицитни, трябва да ги финансира държавата и така да покаже някакъв контрол.
– Академиите по изкуства стоят много зле на пазара.
– Съгласен съм, но не можем да ги закрием, нали? Тук отново държавата трябва да е наясно кой клон от образованието какви нужди има и там да се насочи субсидията. Да речем, че има нужда от икономисти. Но те да бъдат финансирани в тези университети, които са показали най-добри показатели. И ако те са три-четири вуза, там да отиват парите. Когато има финансова регулация, ректорът трябва да си прави сметката и да си нагажда политиката. Тогава ще се случат и спонтанни обединения на университети.
– Трябва ли да има престуктуриране на системата?
– Това може да стане ненасилствено. Обединението трябва да се стимулира финансово, няма друг начин. Без да се бърка държавата. Проблемът е, че винаги се намира някой, който иска да диктува правилата отгоре, които са в разрез с автономията на висшите училища. Спомнете си колко години се опитваха да вкарат човек, който да ни управлява финансите, а това е стопроцентова загуба на автономията. Ректорът не е кукла, която връчва дипломи и държи речи. Насилственото преструктуриране ще доведе до фатални резултати.
– Трябва ли да се повиши издръжката за един студент, която е два пъти по-малка от тази на един ученик?
– Първото, което трябва да се направи, е паричният поток във висшето образование да се разпредели справедливо. Ако става дума за абсолютната стойност на средствата, които влизат, нека погледнем какво се дава в другите държави като процент от БВП, поне да се доближим до тях. Куриозно е студентът да струва два пъти по-евтино от ученика. Сегашният начин на финансиране на калпак е много вреден. Ако се дават пари според рейтинговата система, най-добрите университети ще получат най-добро финансиране и лека-полека самата система ще се прочисти.
– Каква е позицията на Съвета на ректорите относно поправките в Стратегията за израстването на академичния състав? МОН отчете по един хабилитиран професор дневно в периода 2011-2014 г.
– Най-напред трябва да се въведат манимални задължителни критерии. Второ – трябва да има орган, който да следи дали това се спазва. Не говоря за ВАК. Ако някой не отговаря на определените критерии, да не му се дава диплома. За да се изпълни това, в Правилника за приложение нека всяка гилдия да си определи съответните критерии. Поправките целят да няма професори на килограм, които се намърдват в министерства, започват да дават акъл и опорочават системата. Между другото, те трябваше да влязат още в оригиналния закон, но бяха обжалвани в Конституционния съд и отпаднаха.
