Да се ваксинираме ли? Ефективни ли са ваксините? Как се създаде глобална ваксина за отрицателно време? А ако не се ваксинираме? Защо има такова противоречие сред специалистите?

На тези и още куп въпроси опитаха да получат отговор участниците в онлайн срещата „Здравната ябълка на раздора – ваксината срещу COVID-19”, организирана от  Асоциацията на студентите медици в Пловдив.

Инициативата за събитието, което продължи три часа, е на д-р Мирела Русева Илиева, национален отговорник на Комитета по Обществено здраве – SCOPH към Асоциацията.  Гост-лектори бяха ректорът на МУ – Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева, която е главен координатор на експертния съвет по клинична имунология и член на Националния ваксинационен щаб, и д-р Христиана Бацелова – специалист по епидемиология на инфекциозните болести и епидемиолог към УМБАЛ “Св. Георги”, първи лекар, поставил ваксината срещу COVID-19 в Пловдив.

Към срещата проявиха интерес над 3 000 души, като 1 138 от тях участваха директно в ZOOM, а другите наблюдаваха излъчването му на живо в Facebook страницата на Асоциацията. Организаторите получиха над 120 въпроса, които варираха от строго научни до питания от личен характер.

На въпроса възможно ли е за една година да се създаде ваксина и колко надеждна е тя, проф. д-р Мариана Мурджева бе категорична: „Да. По няколко причини: медицината разполага с доста по-иновативни технологии за разлика от това, което беше при създаването на живите и убитите ваксини, които са класиката във ваксинологията. С новите молекулно-биологични технологии, на които почиват съвременните ваксини, периодът на създаване може да бъде съкратен значително. С помощта на генетичните методи става много по-лесно да се дешифрира геномът на патогена и онези пептидни структури, които се кодират от определени гени, така както белтъкът S1 на COVID-19. И когато тези структури са ясни, пътят за създаването на ваксината е по-кратък, но това, което изисква време, е производството им и клиничните изследвания“.

Проф. Мурджева изрази надежда, че българското общество ще прояви мъдрост и ще вярва на факти и на медицина, базирана на доказателства, за да направи своя личен избор. Студентит бяха любопитни за мнението й относно ширещите се твърдения, че ваксината може да промени ДНК на човек.

„Информационната РНК, за да се превърне в ДНК, трябва да има нещо, което да ѝ помогне. При вируси, които са като COVID-19 и HIV, е необходим един ензим, наречен „обратна транскриптаза“, който може да бъде наличен в нашите клетки. Ако сме заразени с вируса на HIV, е възможно да имаме този ензим и той да подпомогне превръщането на информационната РНК в ДНК. Така че, теоретично и хипотетично е възможно такава информационна РНК да се превърне в ДНК молекула. Аденовирусите във ваксината на AstraZeneca и Gamaleya, някои от тях могат да имат онкогенен потенциал, такъв е установен за мишки. В аденовирусния конструкт, който се използва за тези ваксини, е лишен от такива гени. Така че, вероятността на тази РНК да премине в клетъчното ядро и да има онкогенен потенциал, е нулева“, обясни проф. Мурджева.

Д-р Христиана Бацелова посъветва, когато се ваксинираме с определена ваксина, и втората доза да бъде на същия производител. На въпрос дали препоръчва на хора в репродуктивна възраст да се ваксинират с иРНК ваксини, тя заяви: „Няма препоръки да се прави рутинен тест за бременност при поставяне на иРНК ваксините на Pfizer и Moderna. В РНК ваксините няма жив вирус, който да ни притеснява. В допълнение клиничните изпитвания при животни категорично не доказват токсичност при плода, както и не оказват влияние на фертилността и забременяването след поставяне на подобна ваксина“.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.