stol14

 

Някои от последните действия на просветния министър Тодор Танев напомнят опит за изкуствено дишане на мъртвец. Непонятно е как кабинетът дружно са е присъединил към този негов обречен напън. Става дума за безумната идея да се поддържа на инат една държавна структура, чийто живот отдавна е изчерпан и още преди години трябваше да остане в миналото. Понеже всички важни проблеми на образованието са решени, министърът се зае със “Студентски общежития и столове”. И вместо да сложи ред, като подпише и последните документи, за да се прехвърлят на съответните вузове, той внесе предложение за отмяна на предишно решение на МС от декември 2013 година. Забележителен е доводът на Танев – какво ще стане с държавното дружество, ако върнем имотите на университетите. Вероятно в главата на министъра още отекват чиниите алпака от опашките в мензата в очакване на евтина супа. Да оставим соцприйомите, те отдавна са в миналото, г-н министър! Вие сте този, който заяви, че зарязва науката с обещанието да реформира системата.

Питам се кога за последен път Тодор Танев е влизал в стол, но не собственост на някое висше училище, а държавното дружество. И без пари да ми предлагат храната, никога не бих пристъпила вътре. Или пък е влизал в блоковете на същото това ЕАД, където все още дрехите се простират по прозорците, дограмата е стара и олющена, а тоалетната е обща за етажа. В същото време висшите училища, които имат собствени общежития, предлагат хотелски лукс. При това на цени, сходни с тези на държавното дружество.

Студентите от Аграрния университет направиха опит да предотвратят безумното решение и отидоха пред МС, но, съвсем очаквано, не бяха приети в министерството на просветата. И така се изпаряват надеждите “Чайки”-те на бул. “Санкт Петербург”, които между другото са върху земя на вуза, за която са платени данъци, да блеснат, както подобава на модерен кампус. Университетът, който има собствено производство, нямаше търпение да влезе във владение на стола и да приготвя обядът и вечерята със собствена екопродукция от учебното стопанство. Белгийски инвеститори заявиха желание да инвестират, но не в държавна собственост. Сега и тях губим.

Като един истински реформатор министърът прати на гилотината надеждата. Питам се кое е по-наложително за системата – реформаторският нюх или психиатричната помощ.