„Търси истината, слушай истината, учи истината, обичай истината, говори истината, пази истината, защитавай истината чак до смърт!”
Думите са на Ян Хус – една от най-големите личности в чешката история и датата на неговото изгаряне на клада е обявена за национален празник. Името му е в съзнанието на световната културна общност като символ на борбата за справедливост.
Изложба по повод 600 години от смъртта на забележителния учен, философ, теолог и проповедник е подредена в Пловдивския университет в рамките на традиционните Паисиеви четения, организирани от Филологическия факултет. Катедрата по славистика, съвместно с Чешкия център- София, организира експозицията, която съдържа уникални исторически свидетелства, показани за първи път у нас. За Ян Хус и за будителството разговаряме с доц. Жоржета Чолакова – ръководител на катедра „Славянска филология“:
-Доц. Чолакова, какво ново ще научим за вечния пазител на истината, какъвто е Ян Хус за чешкия народ?
-Изложбата е организирана от Хуситския музей в Табор и е при нас благодарение на Чешкия център. Ян Хус трябва да се преоткрива с всяко следващо поколение. В изложбата са включени уникални фотоси, които за първи път се представят у нас, с коментар на английски, български и чешки. Той е представен не само като една велика историческа личност в контекста на своето време, но са направени интересни проекции на неговото присъствие в епохите. Всички тези 600 години, които ни разделят от неговата мъчителна смърт на кладата, са обхванати от изложбата.
-Каква е проекцията към днешния ден?
-Не бива да я търсим в някакви афиширани максими, всеки от нас трябва да я преоткрие. Днешното време има нужда от личности, които са посветили живота си на една велика кауза, на хуманните ценности, върху които се изгражда цялата европейска цивилизация. Ян Хус променя духовната карта на Европа, посоката, в която ще се търси мястото на човека в този божествен свят. По нов начин се измерва съотношението между човешкото и божественото. Бог се оказва толкова достъпен и близък до всеки един от нас. Ян Хус променя и правописа, но той го прави, за да бъде достъпно божието слово до човека. В този смисъл ренесансовата антропоцентрична ценностна система всъщност се преосмисля чрез учението му. Това е свързано с развитието на образованието, на интелектуалното отношение към света. Европейската история има много малко личности като него, които така тотално обобщават всички ценности, които са значими и днес. Нашето време има доста дефицити – плъзгаме се по-скоро по графичните знаци на буквите, но ни се губи големият смисъл на битието. Ние, като част от вселенското битие, трябва да преоткрием смисъла.
-И намираме оправдание с това, че времето е различно.
-Всяка една епоха има своите трудности и перипетии пред великите личности. Малцина са тези, които биха казали, че са погалени от съдбата. Напротив, смятам, че всеки от нас, ако вярва в каузата, на която се посвещава, трябва да е готов за изпитания и би трябвало да докаже силата на своя дух, силата, която превръща тези пламъци на кладата в огън, който е всъщност огънят на свободата, на светлината. Този огън, който би трябвало да ни осветли. И да помогне на всеки един от нас да намери своята пътека.
-В навечерието сме на Деня на будителите. Кои са съвременните будители днес?
-Убедена съм, че в българското общество като цяло има голям потенциал. За съжаление, самата държавна система не дава възможност да се реализира този потенциал. Има великолепни учители, които така всеотдайно работят за учениците си, но това е въпрос на лична кауза. Ако се въведат някакви общовалидни регламенти и критерии, тази енергия, която откриваме в отделни личности на учители и културни дейци, трябва да открием във всеки един от нас. Нека да дам един пример, свързан с последователя на Ян Хус – Ян Амос Коменски – първия голям енциклопедист. Той два пъти е губил своята библиотека. Представете си какво означава това за един учен, още повече в 17 век. След пожара обаче той написва още по-значими трудове и неговата голяма мисъл остава.
