45% от българските училища са с концентрация на деца от етносите. Център “Амалипе” предлага създаване на училищен фонд за устройства за нуждите на електронното обучение

Педагогическата гилдия е разделена на две по въпроса доколко усвояването на учебното съдържание при дистанционно обучение на ученици от уязвими групи е било ефективно в сравнение с присъствената форма. Най-много – 34,2%, отговарят, че за половината деца то е било смислено, докато другата половина са натрупали сериозни дефицити, тъй като обучителният процес не се е провел качествено. Почти равен е делът на директорите, които смятат, че за повечето ученици обучението от разстояние е било неефективно и на тези, които твърдят, че за преобладаващата част е било ефективно – по около 30%, с лек превес на негативните отговори.

Това показва проучване на Център за междуетнически диалог „Амалипе”, резултатите от което бяха представени на VIII Национална педагогическа конференция „Дистанционно обучение в мултикултурна среда”. Тя се проведе в онлайн платформата Zoom с участието на министър Красимир Вълчев.

По данни на МОН 930 от общо 1963 общообразователни училища са с концентрация на уязвими групи през настоящата учебна година. Към тях се добавят и 150 професионални гимназии от общо 358. Както се вижда, над 45% от българските училища са с концентрация на ученици от уязвими групи.

Мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник” обединява близо 300 училища, голямата част от които са с различна концентрация на ученици от уязвими групи, и особено на ромски ученици. Тя се подпомага и координира от Център „Амалипе”. През първата седмица от извънредното положение е проведено проучване сред тези училища как въвеждат дистанционно обучение и с какви проблеми се  сблъскват. В края на юни е направено аналогично допитване сред 150 училища, базирано на същите въпроси, за да бъдат съпоставени данните.

Процентът на включените в електронно обучение ученици се е увеличил чувствително през периода март-юни, но в много от училищата не е успял да достигне до нивата на ученическо участие от преди това.

Входящото проучване от март регистрира, че 36% от включените в него училища са успели да обхванат между 75% и 100% от своите ученици в различни форми на дистанционно обучение още през първите 3 дни. Почти 40% от училищата са включили между 50 и 75% от учениците. В  7% дистанционното обучение обхваща до една четвърт от децата.

Изходящото допитване показва сериозно увеличаване на процента обхванати ученици. През юни 55% от училищата отчитат над три четвърти. Увеличението е преди всичко за сметка на намаляване на дела на училищата, които са включили между 50 и 75% от своите ученици – през юни те са 24,8 %. Намалява делът на тези, които са включили между една четвърт и половината от своите ученици, както и на училищата със символично дистанционно обучение – съответно 14,8 процента и 5,4 процента.

Голяма част признават, че не са успели да доближат нивата на ученическо участие отпреди извънредното положение. В една пета от анкетираните учебни заведения съществуват системни проблеми, поради което обхванатите са били по-малко от половината.

Входящата анкета през март отбеляза, че  две трети от училищата са  използвали онлайн уроци още през първите дни от въвеждането на дистанционно обучение. В 37% не са ги използвали под никаква форма.

През юни картината е различна. Едва 7,4% от училищата отговорят, че не са имали никакви онлайн уроци, а други 4,7% – че са организирали само няколко онлайн урока. 84% от училищата са имали онлайн уроци всеки ден.

Проблеми 

Липсата на подходящи устройства – таблети, компютри, лаптопи и други, е основна пречка за включването на повече ученици в синхронно онлайн обучение. И двете анкети дават почти идентични резултати в тази насока. Едва в малко над 20% от училищата почти всички ученици имат подходящи устройства.  В 12 % от учебните завесения над 75% от учениците нямат устройства, което прави синхронното дистанционно обучение на практика невъзможно. В две трети от училищата учениците без устройства, които позволяват ефективно участие, са между 10% и  75%.

По мнението на „Амалипе” при въвеждането на обучение от разстояние в електронна среда немалка част от учениците от уязвими групи ще бъдат изключени, ако не бъде подсигурена техника.

Липсата на интернет свързаност също е проблем, но в значително по-малка степен. В някои от по-големите махали липсва подходяща свързаност, като по-често проблемът е, че някои семейства не могат да си позволят подходящ интернет план.

В почти всички училища мнозинството от учителите могат да работят в дигитална среда, според анкетата от юни, но е нужно непрекъснато обучение.

Според 52% от директорите родителите са станали по-ангажирани с учебния процес на своите деца по време на дистанционното обучение. На обратното мнение са едва 12%, а останалите смятат, че няма промяна.

По мнението на 38,3 процента от школските шефове мотивацията на учениците е отслабнала по време на дистанционното обучение. Малко над една пета смятат, че учениците са станали по-ангажирани, а според една трета няма промяна.

Резултатите от проучването показват, че почти всички образователни медиатори са разнасяли разпечатани материали, което се оказва единственият начин да бъдат достигнати учениците без устройства. Много от тях са участвали в кампании за превенция на заразата, разнасяли са хранителни продукти, помагали са на учениците да подготвят домашни, да участват в онлайн уроци.

Почти всички от анкетираните училища са организирани допълнителни обучения през юни. Две трети са включили както учениците, които са участвали в групи за допълнителни обучения преди 13 март, така и тези, които не участвали ефективно в дистанционно обучение.

Препоръки и предложения

Във всяко училище да бъде създаден училищен фонд за устройства за дистанционно обучение, предлага Център „Амалипе”. Така учениците ще получават подходяща техника и ще имат ангажимент да посещават онлайн часовете.

Препоръката към МОН е образователните медиатори да бъдат квалифицирани и за подкрепа в случаи на обучение от разстояние, както и да бъде подсигурена устойчива заетост за тях и след края на проектите на министерството.

Според експертите на „Амалипе” трябва да се върви към отмяна на таксите за детска градина за всички деца в задължителна предучилищна възраст. По възможност от учебната 2022 – 2023 година