„Писателите и техните текстове си говорят помежду си. Авторите, които изучавате, са били живи хора – тъжни, объркани, самотни“, каза авторът на „Времеубежище“ по време на семинара

Двамата с доц. Елка Димитрова представиха проекта „Острови на неблажените“

Двучасов разговор за неконвенционалната българска литература от периода 1944-1989 година в нейния социокултурен контекст проведоха днес с ученици от Езикова гимназия „Пловдив“ доц. Елка Димитрова от Института по литература към БАН и доц. Георги Господинов. Модератор на семинара бе преподавателят по български език и литература Цветелина Драганова, по чиято покана двамата изследователи гостуват в училището.

Отправна точка се оказа проектът „Острови на неблажените“ (https://alterlitbg.com/), финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН.

„Той има за цел да маркира част от историята на българската литература с фокус върху явленията извън социалистическия реализъм. Невинаги става дума за дисидентска литература, в много случаи неприспособимостта на творците, тяхното несъгласие или невписване в канона се изразяват в различни форми на литературно и интелектуално бягство, в премълчаване. Това са процеси, които се отразяват и върху жанровата система на нашата литература“, поясни доц. Димитрова, която е ръководител на проекта, в който участва и авторът на „Времеубежище“. Писателят добави, че акцент на проекта е не толкова репресивният механизъм на тоталитарната държава и съпротивата срещу него, колкото симбиозата между официозното и неконвенционалното.

„Писателите и техните текстове си говорят помежду си. Интересно е да се види творчеството на онези неканонични творци, които остават в скоби. Авторите, които изучавате в училище, са били живи хора – тъжни, объркани, самотни“, каза Господинов и даде пример с Вапцаров, чийто живот и творчество са тема на дисертацията му.

Елка Димитрова поясни, че заглавието на проекта е реплика към Пенчо-Славейковата антология „На острова на блажените“, която се състои от 19 кратки очерка за измислени творци, носещи черти от биографиите на български и чуждестранни писатели и на самия автор.

Обединяването на островите в „Острови на неблажените“ се основава на хипотезата, че те едва ли биха съществували в този си вид без наличието на официалния канон.

В „Острова на обречените“, например, попадат убитите след 9 септември Райко Алексиев и Теодор Траянов, миналите през затвори, концлагери и интерниране Михаил Арнаудов, Димитър Талев, Фани Попова-Мутафова, Йосиф Петров, подложените на идеологически погром Павел Вежинов, Валери Петров, Иван Пейчев, Александър Геров, Богомил Райнов. Критическо осъждане или забрана преживяват Иван Радоев, Цветан Марангозов, Константин Павлов, Блага Димитрова, Иван Теофилов, Стефан Цанев. А в мълчание се оттеглят Лилиев, Далчев, Константин Константинов. Създаден е и затвор за книги край Сливен.

Как съвместявате двете битности – на творец и на литературен изследовател, как отговаряте на критиците си, които ви винят, че единствено темата за социализма ви вълнува бяха част от въпросите на младежката аудитория към Георги Господинов, наред с въпроси, свързани с Блага Димитрова, Цветан Марангозов и Никола Вапцаров.

На срещата присъства и Хюсеин Мевсим – литературен историк, изследовател на турско-българските културни и литературни отношения, преводач и университетски преподавател.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.