Възможно ли е насекомите да са храната на бъдещето обсъждаха на семинар във висшето училище с гост-лектор от Манчестър
Щурци и скакалци допълват бургера, а сушени биволски червеи и копринени буби стават на чипс. Невероятно, но факт. Мостри за дегустация предложи на семинар за съвременните тенденции в храненето в Университета по хранителни технологии д-р Лиз Инесон от Манчестър. Засега пакетираните продукти се предлагат само онлайн, като тепърва се тестват на пазара. Инесон е почетен професор на Университета в Будапеща и предизвика истински фурор, като предложи на участниците в обучението да пробват сушени инсекти. Семинарът бе организиран от швейцарска фондация, която спонсорира обучението в направление „Туризъм” в Централна и Източна Европа, подпомага катедрата по хранене и туризъм на УХТ, както и учебната кухня и ресторант на висшето училище.
„Веднъж на две години провеждаме обучение на преподаватели от български висши училища и професионални гимназии с участието на представители на индустрията”, поясни зам.-ректорът проф. Йорданка Алексиева.
Лиз Инесон обясни, че британски фирми вече произвеждат и пакетират сушени насекоми, които се явяват потенциално решение на бъдещия недостиг на храна. Става дума за щурци, скакалци, червеи, диви черни мравки, копринени буби, гигантски водни бълхи. Всички те имат ниско съдържание на мазнини, съдържат витамини и в този смисъл са здравословна храна, описа предимствата експертът. Холандското правителство се опитвало да въведе насекоми в основните диети, а наскоро били инвестирани 1 милион евро в научни изследвания и се подготвяло законодателство, което урежда фермите за инсекти.
„Трябва да обръщаме все повече внимание на здравословните продукти местно производство, да съкратим пътя на храната от доставчика до консуматора”, каза още Лин Инесон. Пред пловдивските си колеги тя говори и за новите изисквания на европейското законодателство във връзка с алергените и етикирането.
В Англия били на мода фермерските пазари, които предлагат продукти на местно ниво, в идеалния случай в радиус от 20 мили, за да се намали пътят, изминаван от храната, глобалното замърсяване и задръстванията по пътищата.
„Имаме повече заведения на самообслужване, както и ресторанти, в които клиентът сам избира месото и може да смеси различни видове. Тенденцията е към малки, но по-скъпи порции, масово се предлага и половин. Предястията са все по-малко, за да се намалят загубите от хранителни отпадъци”, каза още Инесон. Статистиката сочи, че 82% от храната, сервирана в чиниите се изяжда, а останалото се изхвърля. При посещението си у нас британската експертка се изумила от огромните порции и количеството храна, която впоследствие отива в коша.
В Манчестър имало 70 различни типа ресторанти – китайски, индийски, японски, турски, арабски, бразилски, американски, за да отговорят на нуждите на населението. В менюто задължително присъствали и вегетариански варианти.
