Просветният министър Тодор Танев лансира идеята в университетите да се влиза със специален тест, който ще оценява уменията и мисленето на кандидатите и ще е еднакъв за всички университети. Сегашните матури не били достатъчно добър филтриращ механизъм. “Матурата мери нещо средно, а аз винаги съм бил против средното”, аргументира се Танев.
Той коментира, че подобен тест е един от начините за постигането на един от основните приоритети, които си поставя, а именно – децата да мислят, а не да зубрят. Според него трябва да се намали тежестта на матурите като обем знания, за да не се стресират децата.
“Тези, които не искат да продължат висшето си образование, може би няма нужда да имат такива познания, а тези, които влизат във ВУЗ, може би, трябва да демонстрират нещо друго – мислене, а не толкова знания по конкретен предмет. Защо с “Български език” да се влиза политология? Или с “История”. Какво е общото между тези неща?”, коментира министърът.
В момента в университетите се влиза или с оценка от матурите или с кандидат-студентски изпит. Не е ясно дали с новия тест входовете ще станат три, но дори броят на изпитите да се увеличи, според Танев това не е притеснително, защото и сега младежите държат такива тестове като кандидатстват в чужди университети. Танев обаче направи уговорката, че идеята е предварителна.
Друга идея, която е в процес на обмисляне, е купуването на специални образователни таблети за учениците, така че да се обучават с електронни учебници. “Работи се по план за информационните технологии. Ако влязат таблетите, това създава нова платформа за въпроса с учебниците в България. Въпросът съвсем не е лесен. Имаме някои наследени технологии и неща, които са били поети в предни състави на министерството, сега излизат от актуалност. Правени са на парче, а така не може”, заяви Танев.
“Говорим за специален вид таблети. Специален таблет означава такъв, с който не могат да си играят децата. С три бутона и с пластмасово покритие. По света това е известно”, допълни той.
Танев съобщи, че се работи и по чисто нов закон за колежанското образование. Идеята е то да бъде надграждащо над средното и да се завършва с двугодишни или тригодишни курсове на обучение, в които се набляга на практиката.
Той даде пример, че през такова образование трябва да преминават медицинските сестри, които сега учат четири години и излизат професионални бакалаври. Танев коментира, че няма нужда от толкова дълго учене, а от повече практика. Идеята му за такъв закон срещала одобрението на бизнеса. Министърът обясни още, че идеята на министерството е да се увеличи броят на предметите, между които децата могат да избират за втората задължителна матура.
По повод предложението на председателя на парламентарната образователна комисия Милена Дамянова в проектозакона за училищното образование да има ранен прием след четвърти клас в математическите, езиковите и хуманитарните гимназии, зам.-министърът Ваня Кастрева коментира, че ранното профилиране не е в интерес на децата. Тя направи уговорката, че тепърва предстоят още дискусии между първото и второто четене на законопроекта.
Тук тя се размина в становището си с министъра, който коментира, че в ранната възраст се учат лесно езици.
