176 ученици от ПГ по хранителни технологии и техника изпратиха ръкописни писма до своите семейства, днес в училищната библиотека наградиха най-емоционалните и оригинални откровения в присъствието на част от адресатите
„В моите очи вие сте герои. Знам за вашето трудно начало като семейство, за шока и финансовите трудности, след като сестра ми се ражда с множество увреждания. Мамо, толкова пъти съм виждала страха, ужаса и разочарованието да те завладяват, но все пак си запазвала усмивката, от която имаме нужда. Тате, знам, че съм твоята принцеса, ти си баща мечта, възхищавам се, че можеш да влизаш в обувките ми“.
Това е част от ръкописното писмо на Ива Бурова от ПГ по хранителни технологии и техника до нейните родители. 176 момчета и момичета се включиха в предизвикателството да напишат откровения до своите семейства. И избраха цветна хартия, пергамент, ръчно рисувани пликове, за да благодарят на своите майки и бащи, на баба и татко, които са небесни ангели, на доверена леля мечта, на по-малка сестра. Днес авторите поканиха част от адресатите в училищната библиотека, за да им прочетат лично писмата.
За трета поредна година ПГХТТ отправи предизвикателство по повод 23 януари – Деня на ръкописното писмо, като тази година призивът към учениците бе да споделят мисли за своето семейство. Писмата бяха събирани в пощенска кутия в централното фоайе на първия етаж на школската сграда. Днес бяха отличени авторите на най-емоционалните послания, с най-оригинално оформление и с най-добър краснопис.
„Кога за последно писахте ръкописно писмо“, попита присъстващите родители директорът инж. Людмила Ганчева, като самата тя призна, че преди 20 години, но пък изпращала хартиени картички всяка Коледа. Тя им благодари за това, че са пример за подражание на децата си, на учениците – че са споделили най-съкровените си чувства, а на учителите, че са мотивирани младите хора да оставят за малко хромбуците и гугъл формулярите и да хванат химикалката.
За най-емоционално бе определено писмото на Ива Бурова. Тя благодари на родителите си за това, че са борбени, че винаги успяват да откриват и в най-лошото хубаво, че й помагат да бъде смела и упорита. „Вие сте родители, за които всяко дете може да мечтае. Когато аз стана родител, ще възпитавам същите ценности у моите деца“, признава Ива и перифразира Майкъл Джордан, че не може да си представи друг по-добър пример от своите родители.
Тя прочете писмото пред родителите си, които споделиха, че и друг път са чували добри думи от нея, но никога така емоционално казани, и то в писмо.
Десетокласничката Християна Калинова казва за своите родители, че са най-голямата й подкрепа и най-голяма слабост. Тя припомня първата си тренировка по футбол, първия гол, първата загуба и обещава никога да не предава доверието им.
Даниела Грозева се обръща към своята баба, която е ангел на небето и бди над нея. Никога не я е срещала, но от спомените и разказите на близките си зае, че най-голямата й мечта била да има внучка, затова купила розова панделка и жилетчица за нея. Но така и не успяла да й ги сложи. „Още ги пазим. Ще ги сложа на моите деца или племенници“, обещава в писмото си Даниела. Второто й писмо бе до нейния баща, който не скри вълнението си, докато го слуша.
Заради проявеното чувство за хумор и оригиналност в писмото, ръководството на училището връчи поощрителна награда на деветокласника Максимилиян Елекчиян. Той се обръща към родителите си с малки имена, защото ги приема и като приятели, на които може да се довери за всичко.
„Вече се обърках дали сме поколение Y или Z, но все едно – непрекъснато ни критикуват за всичко – че чатим на шльокавица, че не четем достатъчно, а сме непрекъснато в телефоните, че сме функционално неграмотни и не се интересуваме от нищо. Нали знаете, че колкото повече ни дърдорят, ние толкова повече не чуваме. Искам да ви благодаря да това, че вие ме чувате. Затова, че мога да се прибера вкъщи, назависимо какво ми се е случило през деня, и да знам, че мога да ви кажа всичко”, пише Максимилиян и благодари за подкрепата.
Поощрителни награди получиха също Кристин Вълкова, която умее да разпознава шума от стъпките на мама, Габриела Маринова с писмо до баща си, който е ангел, Мария Славова, писала до сестра си, Валентина Станкова с откровение до неизвестен, Даниела Хаджийска – за писмото до нейната леля мечта, която й е помогнала да вярва в себе си, Методи Христов, за когото неговата баба е най-хубавото нещо, което му се е случило, Никола Велчев, който благодари на родителите си за отговорите на въпросите, които го държат буден по цели нощи.
Наградите за цялостно и оригинално оформление отидоха при Иван Трифонов, Габриела Петкова и Габриела от 8 б. Мариян, Рая и Виктор от 8 д показаха, че могат да пишат писмо и като екип. Поощренията в тази категория бяха присъдени на Найден Шандански, Даниела Грозева, Мария Василева, Мария Ходжова и Екатерина Вълчева, използвала кафе ефекти.
Първата награда за краснопис спечели Леман Чиракова, а останалите бяха присъдени на Мария Игнатова, Стефания Минчева и Петър Ганчев.
„Благодаря ви, че ни позволихте да поплачем заедно и да се посмеем с вас. Доказахме, че сме едно семейство“, каза на финала директорът Людмила Ганчева и благодари на родителите за партньорството.
