Тодор Колев и Лидия Василева от СУ „Софроний Врачански” и Есин Али от СУ „Стоян Михайловски” с награди от Националния литературен конкурс “И ти си в мене – ти, родино моя”
Три награди от Националния литературен конкурс “И ти си в мене – ти, родино моя” дойдоха в Пловдив. По традиция в рамките на Яворовите януарски дни в Чирпан се провежда конкурс, чиято цел е, освен популяризиране живота и творчеството на Яворов, да открива и поощрява млади таланти. Възникнал по идея на дългогодишния уредник на музея на Яворов – поета Димитър Данаилов, от десет години литературното състезание е със статут на национално. В конкурса взеха участие ученици от 5 до 12 клас от цялата страна, разделени в две възрастови групи: 5 -7 и 8-12 клас. Те се конкурираха за поезия и проза.
Лидия Василева от 10 а клас на СУ „Софроний Врачански” завоюва второ място със стихотворението си “ И ти си в мен – ти, родино моя”. Втора награда спечели и 5-класничката от СУ „Стоян Михайловски” Есин Али с творбата си „И ти си в мен – единствена в света”. Есето на 7-класника Тодор Колев от СУ „Софроний Врачански” му донесе поощрителна награда в раздел „Проза”.
Публикуваме две от творбите.
И ти си в мене, ти родино моя
Обичам те, Българийо! Ти си моето “отечество любезно“. Твоите устни са божествени като цвета на ален мак, лицето ти е като утринно лятно слънце, косите ти са като най-златните житни класове, очите ти са като най-красивото синьо небе, а най-красивото в теб е твоята усмивка-най-големия ти дар. Коя друга държава може да се похвали със славна история като твоята. С откриването ти от славния Аспарух, със справедливите и сурови закони на Крум, с мъдростта и разпространяване на книжнината при царуването на Борис, с делото на светите братя Кирил и Методий, с Паисиевата история, с Априлското въстание… Коя друга страна може да се нарече по-велика от теб? Коя друга може да се похвали с толкова разнообразен фолклор? Застивам възхитен пред твоята невероятна природа. Толкова красота, събрана в една шепа земя.
Обичам те въпреки тъжните хора, които виждам по улиците, въпреки заминаващите в чужбина българи: едни за да подсигурят прехраната си, а други, за да получат образование /казват, че там било по-евтино и по-качествено/. Животът в теб е толкова труден днес! Всеки ден нашите родители мислят за оцеляването на семейството. Има толкова несигурност и страх за утрешния ден.
И въпреки това,Българийо, никога не забравяй, че ти си в моята душа, сърце и семейство. Българийо, може твоите хора да заминават за така наречените по-развити страни, но знай, че аз никога няма да замина и да те оставя. Вярно е, не всеки ден си задавам въпроса: “Дали ще оставя нещо след себе си за България?“ Отговор на този въпрос все още не мога да дам.
Българийо, аз надали ще стана известен като Ботев, Вазов, Левски, но знай, че аз ще бъда заедно с теб в твоето бъдеще и по-добро развитие, защото „всичко българско и родно любя, тача и милея“! Повечето заминали хора не забравят за теб, защото ти си тяхното Отечество, тяхната родина, техният дом. Коренът им е тук. Ти си ги отгледала. При теб са техните роднини. Защо всички тези хора не забравят за теб? Защото всеки един българин, където и да е по света, не може да забрави родния си край и своя корен. Защото дървото без корен изсъхва. И за да ни има ти, Родино, ще бъдеш винаги в моето сърце. Аз съм горд с теб,Родино, защото „българин да се наричам първа радост е за мене”.
Тодор Петров Колев, 13 години
СУ „Софроний Врачански”
И ти си в мене – ти, родино моя
Все тъй далечен аз милея
и за тебе мисля всеки час.
В нощ безсънна аз копнея,
хляба си преглъщам трудно аз.
В студената прегръдка на чужбина,
сърцето ми превърнато е в лед.
Никога не ще я нарека любима,
защото аз обичам само теб.
Отдавна аз години не броя,
надеждата изгубих надалече.
Там зад границите на дома,
семейството оставих вече.
Ах, как е трудно и боли,
раните сам да си превързваш!
Сърцето ми сега вземи,
без него болките издържаш.
Но спомен мил ме топли само
и в морен ден,ив миг безценен.
Дори когато няма близко рамо,
аз на теб оставам верен.
Лидия Нанева Василева 10 а клас
СУ „Свети Софроний Врачански“